Истината за тока: Какво определя сметките ни и защо евтината енергия не стига до нас?
Един от основните проблеми в момента е, че докато се говори за поевтиняване на енергията в Европа, цените на българската борса често остават по-високи
Когато влезете в магазина за нова пералня, хладилник или дори обикновена прахосмукачка и видите солената цена на етикета, вероятно първата ви мисъл е да обвините общата инфлация или търговците, че вдигат цените преди влизането ни в еврозоната. Истината обаче се оказва много по-различна и е скрита в една сума, за която почти никой не говори – така наречената „екотакса“.
Наскоро представители на най-големите браншови организации у нас и защитници на потребителите разкриха шокиращи факти. Оказва се, че българската държава принуждава да плащаме едни от най-високите такси за рециклиране в цяла Европа. За да си го представите по-ясно, помислете за това: докато в Австрия таксата за една нова пералня е само около 1 лев, тук ние плащаме близо 36 лева за същото нещо. При хладилниците положението не е по-добро – таксата у нас е над 60 лева, което е два пъти повече, отколкото плащат съседите ни в Гърция и Румъния. Всички тези пари се добавят директно към цената, която оставяте на касата, и излизат директно от вашия джоб.
Проблемът не спира само до домашните уреди. Дори ако решите да инвестирате в соларни панели за покрива си или в модерна батерия, за да пестите от ток, държавата отново ви удря с административна тесла. Таксите за рециклиране на батерии у нас са цели 14 пъти по-високи от тези в Румъния. Това на практика убива ползата от по-евтината зелена енергия още преди да сте започнали да я ползвате. Най-абсурдният момент в цялата ситуация е признанието на самото екоминистерство, че в България всъщност нямаме машини, които да преработват тези модерни панели и батерии. Въпреки това ние плащаме огромни суми днес за уреди, които ще се изхвърлят след 30 години, само за да може тези пари да стоят някъде или да се ползват за износ на боклука ни в чужбина.
Богомил Николов от „Активни потребители“ обясни, че повечето хора изобщо не подозират за тези скрити разходи. Често се вглеждаме в дребните неща, като например 18-те стотинки за пластмасова кутия за храна, за която ни таксуват в ресторанта, но не виждаме големите суми, които ни се изземат при покупката на бяла техника. В същото време държавата ни забранява да ползваме собствени кутии за многократна употреба от хигиенни съображения, което прави цялата „еко“ идея напълно безсмислена за природата и само натоварваща за бюджета ни.
Бизнесът у нас е категоричен, че в момента липсва каквато и да е конкуренция и прозрачност при тези такси. Те настояват държавата спешно да свали тези плащания десет пъти, за да се изравним с останалите европейци. Основното искане е да се спре с изкуственото помпане на цените и да се създадат ясни правила, които да не наказват българския купувач само защото живее тук. Ако правилата не се променят веднага, ще продължим да бъдем „най-богатите“ в Европа по документи, плащайки най-високите такси, докато в действителност просто ставаме по-бедни заради лошо управление.
Един от основните проблеми в момента е, че докато се говори за поевтиняване на енергията в Европа, цените на българската борса често остават по-високи
Ябълките са поскъпнали с почти 20 на сто
Според председателят на Сдружението на малките търговци на горива, освен ценовия натиск, започват да се появяват и първите сигнали за затруднения в логистиката
Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.

Коментари (0)