Татяна Дончева: „Петрохан“ показва как не работи държавата
БТА
Татяна Дончева за документа на БЪРД, ролята на ДАНС и странния път на сигналите в прокуратурата
Докато общественото внимание остава фокусирано върху търсенето на отговори по казуса „Петрохан“, нови разкрития повдигат допълнителни и все по-тревожни въпроси за действията – и бездействията – на службите и държавните институции. В предаването 120 минути по bTV темата беше коментирана от адвоката Татяна Дончева, която анализира документ, публикуван от разследващия сайт БЪРД и представен като справка на ДАНС от 2024 г. Към момента няма официална позиция на ДАНС, която да поставя под съмнение автентичността на този документ.
Дончева припомни и официалната версия, разпространена от МВР и Прокуратурата на Република България, относно смъртта на шестимата души край Петрохан и Околчица. По тези данни първите три случая са приети като самоубийства с ритуален, сектантски мотив, а при останалите – две убийства и последващо самоубийство на Ивайло Калушев, посочен като извършител.
Според Дончева обаче съдържанието на доклада на ДАНС показва, че групата около Ивайло Калушев е била обект на наблюдение години преди трагичния финал. По думите ѝ в самата агенция са действали поне две различни линии. „Едната група е изготвила този доклад – събрала е данни и е работила активно по групата. Това са, условно казано, добрите от ДАНС, които са сезирали прокуратурата“, заяви тя. Успоредно с това, по нейни думи, е съществувала и втора линия на работа в ГДБОП, където са били събирани сигнали и информация за предполагаеми сексуални посегателства.
Дончева определи като „изключително странен“ начина, по който докладът е бил движен в прокуратурата. „Тази богата фактология, адресирана директно до ВКП, означава, че всеки прокурор, до когото стигне материалът, трябва да го разглежда изключително задълбочено. Това предполага и личен ангажимент на главния прокурор или на изпълняващия длъжността“, подчерта тя.
Вместо това материалите са били препращани последователно – първо към Софийската градска прокуратура, а след това към София-област. „Стигнали сте до върха на държавата, ангажирали сте институциите с най-голям ресурс и накрая сте се „затворили“ в темата дали закриването на РПУ в Годеч е можело да промени нещо. Не е можело“, коментира Дончева по повод публичните изявления на Калин Стоянов, бивш директор на ГДБОП и настоящ депутат от „ДПС – Ново начало“.
Адвокатът се спря и на хипотезата за евентуално присъствие на агент на ДАНС в самата група. По думите ѝ отговорът на изпълняващия функциите председател на ДАНС Деньо Денев – че не може да коментира в открито заседание – „по-скоро означава, че такова присъствие е възможно“. Дончева заяви, че от опита си в парламентарни комисии за контрол на спецслужбите разпознава „двама потенциални агенти“, като посочи и роднински връзки с бившата Държавна сигурност. По нейните думи части от ДАНС са използвали структурата около Калушев за определени мероприятия и цели.
Особено тревожно, според нея, е и обстоятелството, че РПУ – Монтана е издало на Ивайло Иванов разрешение за притежание на 16 оръжия в рамките на един ден. „Това навява мисълта, че е било демонстрирано съдействие, което не може да бъде пренебрегнато“, допълни Дончева.
Тя изрази сериозни притеснения и относно действията на Министерството на околната среда и водите, включително подписано споразумение с неправителствена организация. „Ако си толкова убеден, че даден документ не поражда никакви последици, защо го подписваш? Ти си министър“, заяви тя по адрес на документа, подписан от Борислав Сандов в качеството му на екоминистър. Дончева постави и по-общия въпрос за кадровата политика в държавата: „На ключови държавни позиции не могат да бъдат допускани хора, които не разбират от материята, за която ще носят отговорност.“
В заключение Татяна Дончева подчерта, че казусът „Петрохан“ далеч не се изчерпва с установяването на причината за смъртта на шестимата души. Според нея обществото има право да получи ясни отговори не само за конкретната трагедия, но и за системните институционални пропуски, които са позволили развитието на тези събития.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)