Водната криза на България през 2025 г.

30 декември 2025, 14:00
Радина Чакърова
Плевен

БТА

Безводие, наводнения и цената на закъснелите решения

2025 г. ще остане като година, в която водата в България се превърна в постоянен източник на несигурност. В едни райони тя липсваше с дни и седмици, а в други се превърна в унищожителна стихия, която помете красиви места, семейни бизнеси и отне невинни човешки животи. Общото между жертвите на липсата и силата на водата бяха страхът и страданието. Управляващите обаче изглеждаха по-скоро заети да прехвърлят отговорността и да търсят виновни, отколкото да предложат решения, докато анализите отново изпреварваха действията, а реалните мерки оставаха на заден план.

В Плевен лятото мина на воден режим. Хората получаваха вода по няколко часа на ден, излизаха на протести и чуваха обяснения, че „се работи по въпроса“. Ангел Славчев нарече безводието изкуствено създадено и резултат от дългогодишно безхаберие. Комисия по безводието заседава шест месеца, докладът ѝ беше готов, но така и не стигна до пленарната зала. Проблемът беше признат, но остана нерешен.

Северна България постепенно се напълни с точки на режим. В Ловешко селата Лисец, Прелом, Соколово и Пресяка останаха без редовно водоснабдяване. Преди тях ограничения имаше в Къкрина, Брестово и Дренов. Безводието престана да бъде изключение и се превърна в ежедневие.

В Брезник кризата стигна още по-далеч. След открит манган във водата от язовир „Красава“ беше обявено бедствено положение. Водата не просто липсваше – тя стана опасна. Водоноските се превърнаха в единствен източник за стотици хора, а проблемът вече не беше битов, а здравен.

В Карловско село Христо Даново се оказа заложник на инфраструктура от 1960 година. Неремонтиран водопровод, десетки аварии, режим от юли. В горната част на селото водата идва за около половин час на денонощие. Водопроводът работи на една пета от капацитета си. Училището се захранва до обяд, а цели квартали остават без вода. Решението е ясно – ново трасе. Пари обаче няма.

През октомври безводието изкара на улицата и хората в Русе. В квартал „Касева чешма“ над две хиляди семейства редовно остават без вода заради стари тръби и постоянни аварии. Жителите казват, че ги третират като хора „втора ръка“, а от ВиК обясняват, че техниката не може да стигне до местата на повредите заради кал и дъждове. Водата пак не дойде.

Във Великотърновско село Масларево е на воден режим от юли – вода през ден, за по три часа. Хората плащат сметки, които според тях са „за въздух“, и се готвеха да посрещнат празниците без вода. Обявена обществена поръчка за нов водопровод засили подозренията, че режимът е изкуствено поддържан. Вече има инициативен комитет и заплахи за блокади.

В Поликраище безводието продължи пет дни, без обяснения и без реакция. Селото беше обявено в бедствено положение, хората излязоха на протест с искане за вода, ток и информация. Обещани бяха средства за ремонт, но доверието отдавна беше напуснало хората.

Докато в половината страна хората чакаха водата да потече, в другата половина чакаха тя да спре. През октомври ваканционно селище „Елените“ беше залято от наводнение. Четирима души загинаха. Прокуратурата започна разследване, иззе документи за строителни разрешения и устройствени планове. Отговорността отново се търсеше след трагедията.

Само за едно денонощие в Бургаска област бяха подадени 340 сигнала за наводнения и паднали дървета. Около 100 населени места останаха без ток, а бедствието отне още човешки животи.

В края на годината МОСВ представи комбинирани карти на зоните с риск от наводнения. Данните показаха нарушения и нужда от почистване на десетки речни участъци. Рисковете се оказаха известни – просто не навреме.

2025 г. не показа липса на вода. Показа липса на управление. В една и съща държава хората живеят и без капка в чешмата, и с вода, която руши домове. Институциите отговарят с комисии, карти и обещания. А водата – тя не чака. И докато тя идва или си тръгва без контрол, хората остават да плащат цената.