БТА

Министерството на отбраната отчита напредък в модернизацията и социалните мерки, но предупреждава за рискове заради удължения бюджет

Министерство на отбраната публикува отчет за една година управление, в който посочва, че некомплектът в Българската армия е намален до 20,1%, но процесът на наемане на нови военнослужещи временно е преустановен заради вътрешнополитическата криза и работата в условията на удължен бюджет. Отчетът е публикуван на интернет страницата на Министерството на отбраната.

От ведомството заявяват, че МО е сред институциите с най-добри резултати по отношение изпълнението на приоритетите, целите и мерките, заложени в правителствената програма. За периода от една година, след встъпването на правителството в длъжност на 16 януари 2025 г., Министерството на отбраната е водило политика на приемственост и надграждане на започнатите процеси.

Некомплектът в армията

Високото ниво на некомплектованост с военнослужещи, отчетено в края на 2024 г. – около 22%, е било намалено до 20,1% в края на 2025 г. През изминалата година на военна служба са били приети близо 1300 военнослужещи след провеждането на 23 конкурса. В резултат на предприетите социални мерки се отчита увеличение на броя на кандидатите за военна служба както за войници, така и за курсанти. Средно за едно място са кандидатствали четирима души, като най-нисък е бил интересът към Националната гвардейска част – по един кандидат за длъжност.

Обобщените данни показват, че некомплектът е намалял най-осезаемо при войниците – с 4,3%, както и при гвардейците – с над 10%, посочват от Министерството на отбраната. От ведомството обясняват, че поради вътрешнополитическата нестабилност и действието на удължен бюджет процесът на наемане на нови военнослужещи е временно спрян.

Увеличението на възнагражденията на военнослужещите със средно 30% от 1 януари 2025 г. е направило военната професия по-атрактивна на пазара на труда, отбелязват още от МО.

Модернизация на армията

В изпълнение на първия договор с правителството на САЩ от 2019 г. на територията на България успешно бяха доставени договорените осем самолета F-16 Block 70. Успоредно с това е ускорена работата по изграждането на необходимата инфраструктура в Трета авиационна база за тяхното приемане, като за времето на мандата са въведени в експлоатация 11 обекта.

Очаква се Военновъздушните сили на България да разполагат с пълна ескадрила от самолети F-16 Block 70 до края на 2027 г., когато трябва да бъдат доставени още осем машини по втория договор.

Завършен е първият етап от строителството на многофункционалния патрулен кораб „Храбри“, който вече е приет в състава на Военноморските сили.

Първите пет бойни машини „Страйкър“, заедно със спомагателна техника и оборудване, се очаква да бъдат доставени до края на февруари 2026 г. в „Терем – Ивайло“ ЕООД. С направените инвестиции и проведената подготовка заводът „ТЕРЕМ Ивайло“ във Велико Търново ще може да започне през първото тримесечие на 2026 г. асемблирането на новите бойни машини „Страйкър“ за Сухопътните войски. Това създава възможност предприятието да бъде сертифицирано като регионален център за тяхната поддръжка и ремонт.

С доставката на машините „Страйкър“ ще пристигнат и два учебни самолета от САЩ, допълващи проекта за F-16. Те ще се използват като учебни макети от обучаемите във ВВВУ „Георги Бенковски“.

Министерството на отбраната е предприело и действия за придобиване на нови трикоординатни (3D) радари. Съществено са подобрени и транспортните възможности на Българската армия чрез подмяна на старата съветска лека транспортна техника (УАЗ и ГАЗ) с нови високопроходими автомобили Ford Ranger 4х4 (тип пикап).

МО е сключило и договор с Германия за съвместно придобиване на една от най-модерните зенитно-ракетни системи IRIS-T.

SAFE

За реализацията на модернизационните проекти са били осигурени допълнителни възможности за финансиране по линия на Европейски съюз чрез новия финансов инструмент SAFE за съвместно придобиване на отбранителни способности. Министерството на отбраната е изготвило Национален план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост по SAFE на стойност 3,261 млрд. евро.

На 15 януари 2026 г. Европейска комисия одобри националния план на България, която попадна в първата група от държави членки заедно с още седем страни. До 13 февруари 2026 г. се очаква Съветът на ЕС да приеме отделни решения за одобрение на исканата финансова помощ.

Паралелно с това ще започне изготвянето на Споразумението за заем и Оперативното споразумение в рамките на двустранни консултации с Европейската комисия. Комисията се стреми двете споразумения да бъдат подписани до 19 март 2026 г., като след това ще стане възможно осигуряването на авансово финансиране в размер до 15% от общата одобрена за България сума през април 2026 г.

От Министерството на отбраната обаче предупреждават, че в условията на удължен бюджет съществува риск за подписването на заемното споразумение по SAFE, както и за финансирането на текущите и бъдещите проекти за модернизация на Българската армия.

В помощ на населението

Въоръжените сили са оказвали активна подкрепа на общодържавните усилия за справяне с последиците от пожари и наводнения, както и при медицинска евакуация. Всички отправени към МО искания са били изпълнени. През 2025 г. за оказване на помощ на населението, както и на държавната и местната власт, са били реализирани задачи с участието на 1707 военнослужещи и 330 единици техника.

От Министерството на отбраната допълват, че кабинетът е потвърдил своята евроатлантическа ориентация, а пълният отчет за една година управление е публикуван на сайта на ведомството.

Още по темата

Атанас Запрянов: Модернизацията на армията продължава

Средствата за F-16, „Страйкър“, ПВО и военноморските проекти липсват, а кризата около Гренландия изисква диалог в рамките на НАТО

Още

Запрянов награди с медали учени от военноисторическата наука

Поводът е 140 години от победите на Българската армия в Сръбско-българската война

Още

Запрянов: Без решение на парламента няма заем по механизма SAFE

Одобреният от ЕК план за 3,26 млрд. евро изисква одобрение от Народното събрание

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.