БТА

Средствата за F-16, „Страйкър“, ПВО и военноморските проекти липсват, а кризата около Гренландия изисква диалог в рамките на НАТО

Модернизацията на Българската армия не е прекратена, но в удължения бюджет не са предвидени средствата за 2026 г., необходими за разплащане по вече действащите проекти. Това заяви министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов в предаването „Защо?“ по бТВ.

Той обясни, че в редовния бюджет, който е трябвало да бъде приет, са били заложени средства за придобиването на вторите осем самолета F-16, за бойните машини „Страйкър“, за системата за противовъздушна отбрана „Ирис“, както и за военноморските проекти. В удължения бюджет обаче тези пера липсват. По думите на Запрянов това налага проектите за модернизация да бъдат предоговаряни, така че сроковете за плащанията да се изместят във времето.

Министърът съобщи още, че на 12 февруари Съветът на Европейски съюз ще утвърди националния план на България по механизма SAFE, заедно с плановете на още седем държави. България е сред първите осем страни, които ще получат одобрение, след което останалите членки ще започнат да сключват заемни споразумения с Европейската комисия. Средствата по този механизъм трябва да бъдат предоставени под формата на заем, но удълженият бюджет не позволява тяхното усвояване, уточни Запрянов.

По отношение на бойните машини „Страйкър“ той информира, че корабът, който превозва първата доставка, вече пътува към България и се очаква да пристигне още този месец. Машините ще бъдат транспортирани до Велико Търново, в завод „Ивайло“, където ще се извършват последващи дейности. Освен бойните машини, доставката включва и друга спомагателна техника, предвидена по договора. Запрянов подчерта, че договорът вече се изпълнява, техниката пристига, а плащанията трябва да бъдат осигурени, като тези средства следва да намерят място в бюджета за 2026 г., който ще бъде изготвен от новото политическо правителство и новия парламент.

Коментирайки претенциите на САЩ към Гренландия, министърът в оставка заяви, че ситуацията създава напрежение в НАТО. По думите му това не е първата кризисна ситуация в 76-годишната история на алианса. В случая става дума за територия на НАТО, като американската страна е силно загрижена за сигурността на Гренландия. От друга страна, алиансът също полага усилия за повишаване на сигурността в региона.

Запрянов приветства започналите разговори между Дания, Гренландия и Съединените щати и подчерта, че въпросът се обсъжда и вътрешно в рамките на НАТО. Според него кризисният момент се развива в правилна посока – чрез диалог. Всички икономически и свързани със сигурността интереси могат да бъдат решени чрез договаряне, смята той.

В заключение министърът заяви, че НАТО трябва да увеличи своя принос и ниво на сигурност в арктическия регион, включително в Гренландия, като това вече е официално заявено от страните членки, които са готови да предприемат необходимите стъпки.

Още по темата

Запрянов награди с медали учени от военноисторическата наука

Поводът е 140 години от победите на Българската армия в Сръбско-българската война

Още

Запрянов: Без решение на парламента няма заем по механизма SAFE

Одобреният от ЕК план за 3,26 млрд. евро изисква одобрение от Народното събрание

Още

Запрянов: Не планираме участие на български военнослужещи в учение в Гренландия

Франция иска учение на НАТО в Гренландия и е готова да съдейства за него

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.