Халфът на Лийдс е пример за младите как трябва да се държи един спортист
Талантлив, успешен и скромен. Тази комбинация е рядко срещана в българския футбол, който през последните години върви стремглаво надолу. На този фон изборът на Илия Груев за Футболист на годината e глътка свеж въздух и надежда за ново начало на националния отбор.
Груев не се вписва в представите на средностатистическия фен за това как изглежда и какво представлява българския футболист. Той няма видими татуировки по тялото си и името му не е замесено в скандали. Редките случаи, в които говори пред медиите, му изграждат профила на възпитано момче, което просто гледа да си върши работата на терена колкото може по-добре.
Илия Груев променя клишето за българския футболист. В миналото се смяташе, че за да пробиеш, трябва да си самоуверен на границата на арогантността. Най-добрите ни играчи от Златното поколение, начело с Христо Стоичков бяха точно такива. Пердета - на футболен език. Не им пука кой е срещу тях, защото знаят, че могат да победят всеки. Точно затова стана възможно и лудото американско лято през 1994 година.
Поколенията обаче се променят. Съвременният футбол е много по-различен от този преди 25-30 години. Сега без неща като добра инфраструктура, дисциплина и хранителен режим на играчите е почти неъвъзможно да успееш.
Илия Груев е българско момче, но расте и се формира като футболист в Германия. Той никога не е играл в родното първенство, което го прави единственият победител за Футболист на годината с такъв път. Халфът на Лийдс е направен от друго тесто и може би затова остава малко встрани от светлината на прожекторите. Победата му на церемонията трябва да е пример за младите футболисти, че не е нужно да си най-шумният, а да бачкаш здраво и да преследваш целите си докрай.
