Боряна Калейн прекрати състезателната си кариера през декември 2024 г., малко след като спечели сребърен медал на Олимпийските игри в Париж. Първоначално тя няма ясен план за бъдещето си, но няколко месеца по-късно се връща в художествената гимнастика като помощник на старши треньора Бранимира Маркова в националния отбор.

Гимнастичката признава, че преходът не е бил лесен:

„В началото ми беше много странно… не можех да стоя на едно място. Бях свикнала всяка сутрин да съм в залата. Да се събудя и да нямам тренировка беше объркващо.“

След края на активната си кариера Калейн се опитва да запълни времето си с нови занимания, но усеща празнота, която спортът е оставил след себе си.

„Просто свикваш, че няма как да си активен спортист цял живот и намираш нещо ново“, казва тя.

През май 2025 г. започва работа като помощник-треньор в националния отбор, а по-късно става и личен наставник на младата състезателка Алекса Рашева, на която помага в първите ѝ стъпки при жените.

От криза към олимпийски медал

Калейн разкрива, че пътят до олимпийското отличие в Париж е бил белязан от тежки психологически моменти. След разочарования в Токио 2020 и здравословни проблеми преди Световното първенство в София, тя преминава през период на силно съмнение в себе си.

„Мислех, че за нищо не ставам“, споделя тя за най-тежкия си период.

В един момент дори обмисля отказване, но подкрепата на треньорката ѝ Марияна Памукова я кара да продължи.

Нов подход и завръщане на увереността

Промяната в мисленето се оказва ключова. Калейн започва да приема болката и умората като част от процеса, а не като знак за провал.

„Днес е чудесен ден независимо от това, което се случва“, казва тя за новия си подход.

Този ментален обрат я отвежда до най-големия успех в кариерата ѝ – сребърен олимпийски медал в Париж 2024.

Новата роля – треньор и изследовател

Днес Калейн се фокусира върху развитието на младите състезателки и върху спортната психология, която изучава и академично като докторант в НСА. Тя смята, че именно психическата устойчивост често решава резултатите на най-високо ниво.

„Представянето зависи повече от психиката, отколкото от физическите възможности“, казва тя.

Паралелно с работата си в залата, Калейн започва да гради нов живот извън състезателния спорт – с фокус върху семейството, личните интереси и бъдещето си като треньор.