АП/БТА

Изправен пред почти ежедневни протести, някои от които събират стотици хиляди, Вучич и министрите му ги определят като опит за преврат, организиран от чужди сили – реторика, която напомня на реакцията на Милошевич преди четвърт век

На 5 октомври 2000 г. масови протести в Белград свалят от власт националистическия лидер на Сърбия Слободан Милошевич – човекът, който повече от десетилетие управлява страната по време на кървави войни, тежки международни санкции и икономически колапс.

Демонстрациите, избухнали след отказа на Милошевич да признае изборното си поражение, бележат исторически повратен момент за страна, разкъсана от последиците на бомбардировките на НАТО и тежък социален упадък.

Днес, 25 години по-късно, голяма част от неговите бивши сътрудници отново заемат ключови позиции във властта – и същевременно са изправени пред едни от най-мащабните протести в съвременната история на Сърбия.

След като през 90-те години управлява разпадащата се Югославия, Милошевич губи президентските избори през септември 2000 г. от лидера на опозицията Воислав Кощуница. Отказът му да признае резултата подтиква синдикати, студенти и продемократични партии към масови протести в цялата страна.

В края на септември стачки в големи въглищни мини парализират икономиката и подготвят сцената за кулминацията – похода към Белград на 5 октомври. Още от ранно утро стотици хиляди хора изпълват улиците, мнозина пристигат с трактори и булдозери, решени да сложат край на управлението на Милошевич.

Демонстрантите обграждат парламента с призив той да се оттегли. Въпреки сълзотворния газ и ударите с палки, протестиращите пробиват полицейските кордони и нахлуват в сградата. Те щурмуват и държавната телевизия, която дълго време служи като пропаганден инструмент на режима, и я подпалват.

Докато димът се издига над центъра на Белград, все повече полицаи преминават на страната на народа. Милошевич очевидно е загубил властта, а протестът се превръща в празник. На следващия ден той признава поражението си, а Кощуница полага клетва като нов президент. В следващите месеци Сърбия съставя първото си демократично правителство, ръководено от Зоран Джинджич.

През юни 2001 г. Милошевич е екстрадиран в Хага, където е обвинен във военни престъпления, извършени по време на конфликтите в Босна, Хърватия и Косово. Той умира през 2006 г., преди процесът да приключи.

Въпреки свалянето му, много от хората от обкръжението му остават в страната и продължават политическата си кариера. Джинджич, който настоява за реформи и съдебно преследване на военни престъпници, е застрелян през 2003 г. от членове на специална полицейска единица, свързана с организираната престъпност.

Кощуница запазва властта до 2008 г., когато Социалистическата партия на Сърбия (СПС) – партията на Милошевич – се връща в управлението като част от коалиционно правителство. Оттогава тя участва във всяка управляваща коалиция.

Много от лицата, които някога управляваха заедно с Милошевич, днес отново са на власт, а някогашните опозиционери отново са в ролята на протестиращи. Сръбската прогресивна партия (СПП), произлязла от крайнодясната Сръбска радикална партия – дългогодишен съюзник на Милошевич – управлява страната от 2012 г.

Президентът Александър Вучич, бивш министър на информацията по време на управлението на Милошевич, днес концентрира властта в свои ръце. СПС, ръководена от бившия говорител на Милошевич – Ивица Дачич, също остава ключов партньор в управлението.

От ноември насам в Сърбия бушуват антикорупционни протести, предизвикани от смъртоносното срутване на козирката на гарата в Нови Сад, при което загинаха 16 души. Исканията за разследване се превърнаха в по-широк призив за предсрочни избори.

Начело на демонстрациите застанаха млади хора – мнозина родени след падането на Милошевич – които обвиняват властите в дълбоко вкоренена корупция и безнаказаност.

Изправен пред почти ежедневни протести, някои от които събират стотици хиляди, Вучич и министрите му ги определят като опит за преврат, организиран от чужди сили – реторика, която напомня на реакцията на Милошевич преди четвърт век.

„Такова сваляне от власт като това през 2000 г. никога повече няма да се повтори“, заявява Вучич – в страна, която все по-често изглежда в плен на собственото си минало.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев