Американците масово отхвърлят идеята на Тръмп за придобиване на Гренландия
АП/БТА
Проучване показва силна обществена съпротива срещу използването на военна сила и опасения за бъдещето на НАТО
Едва 17 процента от американците одобряват усилията на президента Доналд Тръмп да придобие Гренландия, а значително мнозинство сред привържениците както на Демократическата, така и на Републиканската партия се противопоставят на използването на военна сила за анексиране на острова, показва проучване на Ройтерс/Ипсос.
Двудневното допитване, приключило вчера, разкрива широко разпространени опасения относно заплахите на Тръмп към съюзника в НАТО — Дания — във връзка с Гренландия, която от векове е датска територия.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио ще се срещнат днес в Белия дом с външните министри на Дания и Гренландия — ден след като премиерът на Гренландия заяви, че страната му предпочита да остане част от Дания.
Тръмп нееднократно е заявявал, че Гренландия е от жизненоважно значение за сигурността на Съединените щати и че Вашингтон трябва да я контролира, за да попречи на Русия или Китай да окупират в бъдеще богатия на минерали остров с ключово стратегическо разположение.
Служители на Белия дом са обсъждали различни варианти за поставяне на Гренландия под американски контрол, включително използването на военна сила или изплащането на еднократни компенсации на жителите на острова като част от усилията да бъдат убедени да се отделят от Дания.
Около 47 процента от анкетираните в проучването на Ройтерс/Ипсос заявяват, че не одобряват усилията на САЩ да придобият Гренландия, докато 35 процента посочват, че не са сигурни.
Около един на всеки пет участници в допитването казва, че не е чувал за плановете за придобиване на Гренландия.
Само 4 процента от американците — включително едва един на всеки десет републиканци и почти нито един демократ — смятат, че би било „добра идея“ САЩ да използват военна сила, за да отнемат Гренландия от Дания. Около 71 процента са на мнение, че това би било лоша идея, сред които 90 процента от демократите и 60 процента от републиканците. Приблизително една трета от републиканците заявяват, че не са сигурни дали това е добра идея.
Дания предупреди, че евентуално използване на военна сила би означавало край на НАТО — трансатлантическия отбранителен съюз, който е ключов елемент на световния ред от 1949 година насам.
Около 66 процента от анкетираните — включително 91 процента от демократите и 40 процента от републиканците — заявяват, че се опасяват, че усилията на САЩ да придобият Гренландия ще навредят на НАТО и на отношенията между Съединените щати и техните европейски съюзници.
Ройтерс припомня, че Тръмп водеше кампанията си за преизбиране с обещания да избягва войни — послание, което му донесе подкрепата на избиратели, уморени от десетилетия външни военни ангажименти като конфликтите в Ирак и Афганистан.
Желанието за външни конфликти, включително за опити за териториално разширяване на САЩ, остава ниско още от началото на втория мандат на Тръмп.
Около 10 процента от анкетираните се съгласяват с твърдението, че САЩ „трябва да използват военна сила, за да придобият нови територии, като Гренландия и Панамския канал“, което представлява почти никаква промяна спрямо 9 процента в проучването на Ройтерс/Ипсос от 20–21 януари миналата година — малко след завръщането на Тръмп на власт.
Някои републикански законодатели са изразили скептицизъм относно амбициите на Тръмп за Гренландия, особено по отношение на заплахите към Дания, докато други подкрепят законодателни инициативи, които биха дали на президента правомощия да анексира острова.
Освен Дания Тръмп е отправял заплахи и към Иран, ако властите там продължат да малтретират протестиращите.
Миналата година той нареди САЩ да нанесат удари в подкрепа на Израел по време на краткотрайната война срещу Иран. Последното допитване на Ройтерс/Ипсос показва, че 33 процента от американците одобряват действията на Тръмп по отношение на Иран, докато 43 процента не ги одобряват.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)