Сцената в парижкия бар „Льо Карийон“ малко преди началото на мача между футболните гиганти Пари Сен Жермен и Байерн Мюнхен по-рано този месец вероятно е изглеждала почти същата, както преди десет години — точно преди 15 души да бъдат застреляни, докато гледаха друг френско-германски двубой, пише Politico.

Може би единствената разлика е, че посетителите на терасата през 2025 г. сами са били наблюдавани от множество камери за наблюдение, инсталирани след терористичните атаки от 13 ноември 2015 г., когато в Париж и околностите му загинаха над 130 души.

Десет години по-късно тихите следи на националната травма – като повсеместните камери, постоянните проверки и въоръжените патрули – продължават да оформят живота във Франция. Атаките промениха страната завинаги, накланяйки баланса между защитата на гражданските свободи и сигурността в полза на последната.

От 2015 г. насам Франция прие редица закони, целящи да предотвратят повторение на подобна трагедия. Парламентът разшири правомощията на службите за наблюдение и възможността на властите да налагат ограничения без съдебно одобрение. Законодателите също така промениха имиграционната политика и засилиха контрола върху религиозните организации, особено мюсюлманските.

„Последователните правителства – леви или десни – непрекъснато укрепват правната рамка за борба с тероризма, и това вероятно ще продължи, за да може тя да отговаря на новите предизвикателства“, заяви Жан-Мишел Фоверг, бивш ръководител на специалния полицейски отряд RAID и депутат от партията на Еманюел Макрон. Според него това „прекрасно защитно оръжие“ е помогнало да се предотвратят масови атаки след атентата в Ница през 2016 г.

Ръководителят на френското външно разузнаване Никола Лернер заяви, че вероятността от нова мащабна атака, организирана от чужбина, е „значително намаляла“. Въпреки това политолози като Жюлиен Франон отбелязват, че веднъж приети, извънредните мерки никога не се отменят:

„Историята показва, че правителствата рядко връщат назад мерки, приети в името на сигурността. Законът винаги се качва с едно стъпало нагоре – и никой политик не иска да го понижи от страх, че ще бъде обвинен, ако има нова атака.“

Законодателен прозорец за промяна

Франон обяснява, че след терористични атаки правителствата често използват „прозорец на възможността“, за да прокарат по-строги и преди това непопулярни мерки. Така се случва и във Франция.

Законът от 2017 г. позволи на властите да прилагат извънредни мерки дори без обявено извънредно положение – като налагане на ограничения на движението, създаване на охраняеми зони около обществени събития и затваряне на молитвени домове, заподозрени в екстремизъм.

Следващата голяма стъпка бе т.нар. „закон за сепаратизма“ от 2020 г., който ограничи чуждото финансиране на религиозни организации и въведе нови престъпления, свързани с подбуждане към омраза. Законът бе остро критикуван като анти-мюсюлмански, но бе приет с широка подкрепа в парламента, отразявайки общественото мнение.

Проучвания показват, че французите и днес поставят тероризма сред основните заплахи, а мнозинството вярва, че обществената сигурност оправдава известни ограничения на личните свободи.

Крайнодясната партия Национален сбор на Марин Льо Пен настоява дори за още по-строги мерки — включително „забрана на всякакви прояви на ислямистка идеология във Франция“.

Критици като депутатът Пурия Амиршахи, един от малцината, гласували против удължаването на извънредното положение през 2015 г., предупреждават, че такъв подход може да подготви почвата за авторитарно управление.

„Във всички страни, където е настъпил завой към нелиберализъм — било то исторически или днес, в Унгария и Аржентина — всичко започва със засилване на мерките за сигурност,“ казва той.
„Десет години по-късно във Франция няма нито един законопроект, който да цели ограничаване на тези мерки, а гласовете в защита на свободите са малко.“

Амиршахи заключава:

„Противодействието срещу нас е изключително силно. Франция избра сигурността — и това вече е трайна част от нашата политическа реалност.“