Свят

Балтийските държави се разцепиха спрямо призива на Тръмп за помощ в Ормузкия проток

20 март 2026, 14:17
Таралеж МТ

AP/БТА

Иранската блокада на тази ключова икономическа артерия предизвика покачване на цените на енергийните носители

Балтийските държави демонстрират разминаващи се позиции относно евентуална подкрепа за американско-израелската кампания срещу Иран, предава БТА.

Основната точка на напрежение е сигурността в Ормузкия проток – ключов петролен маршрут, блокиран от Техеран в отговор на въздушните удари, започнали на 28 февруари. Кризата вече предизвика глобален скок на цените на петрола с около 50 процента. Във връзка с това Доналд Тръмп поиска помощ от НАТО за отлбокиране на тази ключова икономическа артерия.

Естония изрази готовност за диалог, като външният министър Маргус Цахкна заяви, че страната е отворена за обсъждане на изпращането на сили. Той подчерта, че „ако Съединените щати повдигнат този въпрос официално... ние със сигурност сме готови да го обсъдим“, дори това да стане извън рамките на НАТО чрез отделна коалиция.

Подобна нагласа демонстрира и Литва. Дипломат №1 на страната Кестутис Будрис посочи, че искането на Вашингтон трябва да бъде анализирано внимателно. Според него Вилнюс „със сигурност не може да отхвърли подобна идея“, припомняйки, че исторически подобни ескалации често изискват съюзническа намеса.

Най-категоричен отказ дойде от Латвия. Министърът на отбраната Андрис Спрудс обяви, че Рига няма планове за разгръщане на военни сили в региона. Той аргументира позицията си с приоритетите на националната сигурност: „Най-важното сега е да гарантираме сигурността на източния фланг на НАТО и ЕС“, допълвайки, че всяко участие в мисии се преценява според прекия му ефект върху защитата на латвийската територия.