Новини
Търси

Белгия очерта „червени линии“ за заем от €140 млрд. за Украйна

Белгия очерта „червени линии“ за заем от €140 млрд. за Украйна
АП/БТА

Белгийският премиер Барт Де Вевер намекна, че схемата на Комисията да използва замразени руски активи като обезпечение фактически представлява конфискация

Белгия очерта „червени линии“ за използването на руски активи за финансиране на заем за репарации от €140 млрд. за Украйна, включително искане държавите от ЕС да се съгласят да поделят всички настоящи и бъдещи рискове, свързани с плана, за сума, надхвърляща €170 млрд.

Столиците в ЕС се надпреварват да тушират притесненията на Белгия около заема преди ключова среща на върха на лидерите на ЕС на 23 октомври. Осигуряването на политическо споразумение на този форум би открило пътя за бързо предложение на правно оформено решение от страна на блока.

Сред 27-те страни членки Белгия е най-засегната, тъй като в нея е разположен финансовият депозитар Euroclear, който държи по-голямата част от руски държавни активи, замразени след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Белгийското правителство се опасява, че може да бъде призовано да отговаря за всякакви правни и финансови искове, предявени от Русия, и силно настоява всички държави от ЕС да гарантират заема — което на практика означава използване на публични средства за покриване на евентуални разходи.

„Тези гаранции не могат да бъдат ограничени до €170 млрд. в налични средства, които Комисията предлага да се мобилизират“, каза белгийският премиер Барт Де Вевер пред лидерите на ЕС по време на неформалната среща миналата седмица в Копенхаген, според становище, видяно от POLITICO. „Потенциалната експозиция може да бъде много по-голяма от номиналната сума.“

Критичното допълнение, което той постави, е, че „гаранциите да не приключват автоматично, когато санкциите бъдат вдигнати. Арбитражни процедури могат да се появят години по-късно.“

Становището — списък с говорни точки, представен на европейските лидери на 1 октомври — детайлизира „червените линии“, които Де Вевер е очертал пред колегите си и пред ЕС-изпълнителната власт, които търсят начини да направят плана приемлив за Белгия.

Сред условията са неприсъединяване към всяка мярка, която може да бъде тълкувана като конфискация на активи; правно обвързващи, стриктно изпълними гаранции, според които европейските държави биха поделили всички настоящи и бъдещи рискове както за Euroclear, така и за Белгия; и споразумение да се осигурят незабавно средства в случаите, в които Euroclear трябва да върне активите на Русия — например след подписване на мирно споразумение.

„Декларацията на белгийския премиер поражда много трудни въпроси и те все още се разглеждат“, каза високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност, за да коментира съдържанието на конфиденциалния документ. „Гаранциите накрая трябва да са солидни.“ Комисията предложи да използва €175 млрд. в кеш, натрупан от доходи по замразени руски държавни активи, инвестирани в западни държавни облигации, за да финансира заем за репарации от €140 млрд. за Украйна и да се погасят предишни заеми от Г7 за страната, разкъсана от войната.

Понастоящем средствата стоят неактивни на депозит в Европейската централна банка (ЕЦБ) под управлението на Euroclear.

Репарации или конфискация?
В изявлението си пред лидерите Де Вевер загатна, че схемата на Комисията всъщност представлява конфискация — обрат на позицията на Комисията, че заемът няма да включва изземване на руски държавни активи.

„Разликата между репаративен заем и конфискация е в действителност изключително тънка“, каза Де Вевер. „Ако тези активи останат блокирани за продължителен период, аранжиментът може да бъде възприет като квази-конфискация.“ Той посочи, че схемата на Комисията може да наруши двустранните инвестиционни договори на Белгия и Люксембург с Русия, подписани в края на студената война през 1989 г.

Комисията омаловажи подобни опасения, като високопоставен служител заяви в брифинг за журналисти в понеделник, че „рисковете за Белгия са ограничени [и] имаме солидна аргументация, че това не е конфискация по правото на ЕС.“ Де Вевер също предупреди, че операцията може да подтикне особено китайски инвеститори да изтеглят депозитите си от Euroclear от страх, че и техните резерви също могат да бъдат иззети в бъдеще.

В отговор на подобни аргументи високопоставеният служител на Комисията посочи, че „единствената промяна, която предлагаме за Euroclear, е да се инвестира [пари от депозитите, свързани с активите] не в ЕЦБ, а при [Комисията]“, която разполага с тройно A (AAA) кредитен рейтинг.

Европейската централна банка предупреди срещу каквато и да е формална експроприация на активи, тъй като това би могло да подкопае евровата валута на международната сцена и да доведе до ответни мерки от чужди държави.

 
 
Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Коментари (0)