Белгия е изправена пред нарастващ натиск по време на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз в Брюксел да подкрепи плановете за предоставяне на Украйна на милиарди евро чрез използването на замразени руски активи. Целта е да бъдат покрити както икономическите, така и военните нужди на Киев през следващите години, съобщи агенция ДПА.
Полският министър-председател Доналд Туск предупреди за сериозни и дългосрочни последици, ако не бъде постигнато решение, преди да изтекат настоящите механизми за финансиране на Украйна.
„Имаме прост избор – или пари днес, или кръв утре“, заяви Туск при пристигането си за срещата на върха на ЕС в Брюксел.
Той подчерта, че въпросът надхвърля границите на Украйна. „Не говоря само за Украйна. Говоря за Европа. Това е наше решение и отговорността е изцяло наша“, добави полският премиер.
Европейската комисия е предложила Украйна да получи до 210 милиарда евро (246 милиарда долара) от замразените руски активи, намиращи се в ЕС, под формата на т.нар. репарационен заем. От тази сума около 90 милиарда евро са предназначени за покриване на финансовите и военните нужди на страната през 2026 и 2027 година.
Според предложението Украйна ще бъде задължена да върне заема единствено в случай, че Русия изплати репарации след края на войната – сценарий, който според мнозина наблюдатели руският президент Владимир Путин едва ли би приел.
Белгия, където се намира по-голямата част от замразените активи – около 185 милиарда евро, съхранявани в базирания в Брюксел депозитар „Юроклиър“ (Euroclear) – се противопоставя на този план. Белгийските власти се позовават на сериозни правни и финансови рискове.
„Мисля, че всички европейски лидери трябва най-накрая да бъдат на висотата на положението си“, заяви Туск в коментар по темата.
По-рано днес белгийският министър-председател Барт де Вевер повтори пред белгийския парламент опасенията на правителството си. Според него съществува реален риск Москва да предприеме ответни действия срещу европейски физически лица и компании, включително чрез конфискация или отчуждаване на имущество на територията на Русия. Поради това Белгия настоява за ясни и солидни гаранции.
Де Вевер изисква от останалите държави членки на ЕС правно обвързващи и безусловни гаранции, които да покриват цялата стойност на заема, както и защита срещу евентуални искове за обезщетения.
На теория заемът би могъл да бъде одобрен и без подкрепата на Белгия, тъй като е необходимо квалифицирано мнозинство – най-малко 15 от 27-те държави членки, представляващи поне 65% от населението на ЕС. Въпреки това се смята за малко вероятно останалите страни да пренебрегнат позицията на Белгия, макар че сред някои лидери нараства нетърпение.
Латвийската министър-председателка Евика Силиня определи положението на Белгия като „много деликатно“, като подчерта, че въпросът не е само правен, но и политически. „Във всяко политическо решение винаги има правни аспекти. Но ние сме политици – ние сме тези, които създават правилата“, заяви тя.
Барт де Вевер предлага алтернативен вариант – Европейският съюз да поеме съвместен дълг за финансиране на Украйна. Подобна стъпка обаче, съгласно правилата на ЕС, би изисквала единодушната подкрепа на всички 27 държави членки.
Германският канцлер Фридрих Мерц, който е сред най-силните поддръжници на репарационния заем, категорично отхвърли идеята за общ европейски дълг.
„По същество сме изправени пред избора дали да използваме европейски дълг или руски активи за Украйна. Моята позиция е ясна – трябва да използваме руските активи“, заяви Мерц. Той добави, че не вижда по-добра алтернатива и изрази надежда, че ще бъде постигнато споразумение, въпреки разбираемите опасения на някои държави, особено на Белгия.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан от своя страна заяви, че се противопоставя на всякаква форма на финансова помощ за Украйна.
Очаква се преговорите за осигуряване на финансовата подкрепа за Киев да продължат по-дълго от първоначално планираното, като лидерите на ЕС вероятно ще останат в Брюксел и през следващия ден.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща настояват решение да бъде намерено именно по време на тази среща на върха.
„Трябва да намерим решение“, заяви фон дер Лайен.
Антонио Коща, който ръководи заседанието, беше категоричен, че срещата няма да приключи „без окончателно решение за осигуряване на финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 година“.
Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан предупреди Белгия да не се съгласява с плановете за използване на замразени руски държавни активи в подкрепа на Украйна, като се позова и на заплахи от Москва.
Италия и Белгия обединяват сили, за да настояват Европейската комисия да предложи алтернативи за финансиране на Украйна.
Премиерът Де Вевер твърди, че конфискацията на средства от „Юроклиър“ е незаконна и опасна, докато ЕК настоява за финансиране на Украйна чрез замразените руски активи или общ заем
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)