На 1 януари 2026 г. България отбелязва първата годишнина от влизането си като пълноправен член в Шенгенското пространство. Решението за премахване на проверките по сухопътните шенгенски граници за България и Румъния беше взето от Съвета на Европейския съюз на 12 декември 2024 г. Двете държави очакваха присъединяването си още от 2010 г., когато Съветът на ЕС официално призна, че те изпълняват всички законови критерии за членство. Въпреки това, през следващите години необходимото единодушие в рамките на Съвета не беше постигнато, въпреки многократните призиви от страна на Европейската комисия и Европейския парламент.
От 31 март 2024 г. България и Румъния започнаха да прилагат в пълен обем достиженията на шенгенското законодателство. От същата дата беше отменен и контролът по вътрешните въздушни и морски граници с двете страни. Това решение бе прието по време на Испанското председателство на Съвета на ЕС на 30 декември 2023 г.
На 1 януари 2025 г. България официално се присъедини към Шенген като пълноправен член.
Въпреки опасенията в обществото, че премахването на граничния контрол може да доведе до засилен миграционен натиск, тези прогнози не се оправдаха. По информация на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов, изнесена на 22 декември, през 2025 г. е отчетено 70-процентно намаление на мигрантския натиск, значително увеличение на разкритите престъпления, свързани с контрабанда, както и рекорден брой разбити организирани престъпни групи, занимаващи се с трафик на хора. В обръщение към служителите на дирекцията той подчерта, че първата година от пълноправното членство на България в Шенген по суша е донесла икономически ползи за страната и изрази признателност към граничните служители за тяхната постоянна работа по охрана на границите.
През октомври 2025 г. Министерският съвет одобри създаването на Национален механизъм за координация и контрол по прилагането на достиженията на правото от Шенген в България.
Този механизъм ще осъществява непрекъснат мониторинг върху ефективното и коректно прилагане на шенгенските правила. В него ще участват представители на политическо ниво от всички институции, ангажирани с изпълнението на шенгенското законодателство. Основните му функции включват решаване на координационни въпроси, предприемане на последващи действия по препоръките от шенгенските оценки и укрепване на административния капацитет на страната за пълноценно участие в сътрудничеството в рамките на Шенген. Ръководството на механизма ще бъде поверено на национален координатор по Шенген – заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за въпросите на ЕС, като дейността му ще се подпомага от шест тематични работни групи с участието на структури на МВР и други ведомства. Създаването на този механизъм цели да гарантира устойчивост и последователност в прилагането на шенгенските стандарти у нас.
Малко по-късно министърът на вътрешните работи Даниел Митов заяви, че България предстои да премине първата си редовна оценка по Шенген вече в качеството си на пълноправен член. Той изрази очакване за положителни резултати, които да потвърдят високата подготвеност на българските служители за прилагане на шенгенското законодателство.
По думите му членството в Шенген има съществен принос за икономиката, транспорта и туризма, улеснява движението на стоки и допринася за утвърждаването на България като атрактивна туристическа дестинация. Тези положителни тенденции, според него, ще имат дългосрочен характер и ще се засилват с времето.
За „военен Шенген“ - зона, в която оръжия и войски могат да се движат свободно в зоната без паспорти на блока толкова лесно, колкото и цивилните, се говори от години. Но досега това остава неуловим процес както за ЕС, така и за НАТО, въпреки засилените опасения за сигурността, породени от войната в Украйна
Брюксел настоява за по-бързо придвижване на войски в ЕС и подобрена инфраструктура с двойно предназначение
Целта е да се гарантира ефективното прилагане на европейското законодателство и засилен контрол върху граничните и миграционните политики
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)