АП/БТА

Компаниите твърдят, че Брюксел е допуснал грешки в изчисленията за въглеродния отпечатък на внос от Китай, Бразилия и САЩ

Европейските индустрии с най-висока енергоемкост се опасяват, че въглеродният граничен данък на ЕС ще бъде прекалено снизходителен към силно замърсяващите стоки, внасяни от Китай, Бразилия и Съединените щати — което би подкопало самата цел на мярката, пише POLITICO.

От началото на следващата година Брюксел ще започне да облага с такса вноса на стоки като цимент, желязо, стомана, алуминий и торове от държави с по-слаби стандарти за емисии от тези в ЕС.

Замисълът на закона, известен като Механизъм за корекция на въглеродните граници (CBAM), е да се гарантира, че по-замърсяващите вносни стоки няма да получават нечестно ценово предимство спрямо продукцията на ЕС, която се облага с приблизително 80 евро за всяка тонa въглероден диоксид. Един от ключовите проблеми пред ЕС е как да изчисли въглеродния отпечатък на внасяните стоки, когато производителите не предоставят точни данни за емисиите си. Според проектоправила, получени от POLITICO, Европейската комисия обмисля използването на стандартни формули, които, според европейски компании, са прекалено благосклонни.

Два документа, в частност, предизвикаха тревога. Единият съдържа проектни показатели за оценяване на въглеродния отпечатък на внос по CBAM, а вторият — Excel файл, видян от POLITICO — показва стандартни стойности за въглеродните емисии при производството на тези стоки в чужди държави. Документите все още подлежат на промени.

На закрито заседание миналата сряда национални експерти от държавите членки обсъдиха спорните текстове и поискаха от Комисията да ги преработи, преди да бъдат приети. Това вероятно ще стане през следващите седмици, казват двама запознати източници.

Множество представители на индустрията заявиха пред POLITICO, че предложените изчислени въглеродни стойности са твърде занижени за редица държави, което може да отслаби ефективността на CBAM.

Например в таблиците някои стоманени продукти от Китай, Бразилия и САЩ имат значително по-ниски предполагаеми емисии от еквивалентни продукти, произведени в ЕС.

Ола Хансен, директор „Връзки с обществеността“ в зеления производител Stegra, заяви, че е „изненадан“ от проектните стойности, тъй като те предполагат, че някои европейски стоманени производства отделят повече CO₂ от китайските — нещо, което изглежда „странно“. „Нашата препоръка е да се коригират стойностите, но рамката на CBAM да продължи напред и да се усъвършенства с времето“, каза той.

Антоан Хокса, генерален директор на асоциацията Fertilizers Europe, също намира предложените стойности за „доста ниски“ при някои продукти като урея — ключов компонент в торовете.

„Резултатът не е точно това, което очаквахме“, каза той и добави, че има „място за подобрение“. Той подчерта, че Комисията се опитва „да свърши добра работа, но е изключително натоварена… това е огромен обем работа за много кратък срок“.

Въпреки че слаб CBAM би бил проблем за много енергоемки и изложени на конкуренция индустрии в ЕС, той вероятно ще удовлетвори секторите, зависещи от евтин внос — например европейските фермери, които купуват торове — както и търговските партньори на ЕС, които отдавна се оплакват, че механизмът е пречка за свободната търговия.

Европейската комисия отказа коментар.

„Несъответствията в стойностите биха отслабили стимула за по-чисто производство и биха позволили на високoемисионни вносни стоки да навлизат на пазара на ЕС при недостатъчни въглеродни разходи“, каза представител на индустрията, пожелал анонимност. „Това може да доведе до CBAM, който не само е по-малко ефективен, но дори контрапродуктивен.“

Стандартните стойности за емисиите играят ролята на „пръчка“: първоначалната идея бе те да бъдат високи, за да „накажат“ вносителите, които не дават реални данни, и да ги стимулират да докладват истинските си емисии, поясни Леон де Грааф от Business for CBAM Coalition.

Но ако стойностите са твърде ниски, вносителите губят мотивация да предоставят реални данни. Това би направило CBAM по-малко ефективен, като позволява вносните стоки да изглеждат по-чисти, отколкото са.

Комисията е под натиск бързо да приеме тези актове, тъй като те са необходими за финализиране на техническите детайли преди влизането на CBAM в сила на 1 януари.

Но де Грааф предупреждава да не се бърза.

От една страна, вносителите „се нуждаеха от яснота още вчера“, тъй като вече сключват сделки за догодина и „не могат да изчислят потенциалните си разходи по CBAM“.

От друга страна, ако стойностите бъдат приети в сегашния си вид, те ще важат две години — време, през което „погрешните изчисления ще навредят на определени европейски производители“.

Коректните данни са ключови, за да може механизмът да работи и да стимулира компаниите да намаляват емисиите си, за да плащат по-ниска CBAM такса.

Още по темата

Япония изпраща допълнителни войски на остров Ишигаки заради напрежението с Китай

Токио засилва отбранителната си линия в Източнокитайско море

Още

С дронове и думи. Войната на Русия срещу Европа

Въпреки че методите на Русия в хибридната война са на върха на иновациите в операциите за влияние – например, използването на криптовалути като ключов канал за финансиране на хибридни операции в цяла Европа – целта ѝ не е пряко военно завладяване. Вместо това, Москва се стреми към политическо унищожение на НАТО и ЕС. Като подкопава доверието между държавите членки, сее икономическа нестабилност и подкопава демократичните институции, злокачественото ѝ влияние се стреми да фрагментира европейското единство

Още

Швейцарците масово отхвърлиха въвеждането на данък за свръхбогатите, сочат първите резултати

Първоначалните оценки сочат, че почти четири от всеки пет швейцарци са отхвърлили идеята за 50-процентов данък върху големите наследства, предложен за финансиране на климатични инициативи.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.