Дронове нарушават въздушния трафик на големи европейски летища. Саботажни операции срещу полски и френски железопътни линии. Скривалища с оръжие, открити във Финландия. Този поток от новини сочи към реалността на сериозни заплахи за сигурността на територията на НАТО и ЕС – и е съчетан с поток от различни стратегии на Европейския съюз, фокусирани върху това как да защити населението си.
Само през октомври и ноември 2025 г. ЕС публикува Пътна карта за отбранителна готовност, планове за Европейски щит на демокрацията, стратегия за зона за военна мобилност, която има за цел да създаде „военен Шенген“, и все още проучва начини за прилагане на стена от дронове. Но тези тайни действия са брутално напомняне, че Европа е изправена пред втора война наред с първата война: силно видимото, безмилостно документирано и доминиращо в заглавията нападение на Русия срещу Украйна.
Първа война: „Зона на смъртта“ в Украйна
Нахлуването на Русия в Украйна – най-големият конфликт на европейска земя след Втората световна война – доведе до междудържавна война в голям мащаб. Това застрашава целия континент, но никъде повече отколкото в „зоната на смъртта“ – опасен участък земя с ширина около 30-40 км, разположен по украинския фронт. Зоната е видима от дронове и всяко движение е мишена. Тук нито една от страните не постига господство: танковете не могат да проникнат, пехотата не може да се струпва. Тук „тунели за дронове“ – на практика риболовни мрежи, поставени по пътищата, за да предпазят камионите от бодлива тел и оптични кабели, свързани с дронове над главите им – ограждат земята.
За Украйна „зоната на смъртта“ изисква огромни количества евтини, бързо произвеждани дронове – и украинските компании са увеличили производството. Една украинска компания произвежда дрон на всеки осем секунди, което се равнява на до 1,7 милиона годишно.[1] Непрестанният бараж от дронове на Русия означава, че поддържането на бързи иновации и високо производство на материали от страна на Украйна е жизненоважен за последната. Но това също така изисква украинският персонал бързо да се учи и бързо да се адаптира към изискванията на фронтовата линия.
Втора война: „Зона на комфорт“ в цяла Европа
Докато кинетичната борба се разгръща в зоната на убийствата, втора война обгръща Европа. Тази война е хибридна, коварна и често невидима. Най-опасната ѝ битка се разиграва в европейската „зона на комфорт“ – и е вкоренена в опасно европейско самодоволство.
В продължение на десетилетия европейските политици и коментатори намират успокоение, сравнявайки своя БВП, БВП на глава от населението или военните си бюджети с тези на Русия. Дискусиите им често отхвърлят руския капацитет, като цитират, че БВП му е сравним с този на Испания или че военните разходи на НАТО лесно надминават тези на Москва.
Но подобни сравнения са невежи по отношение на историята и стратегията. Давид не е победил Голиат с превъзходни мечове, щитове или дори с юмруци; гърците не са завладели Троя, разчитайки на по-мощни стени, по-умни катапулти, лъкове палинтонос или тарани. Израел не е бил военно доминиращ срещу почти две дузини арабски държави, като има по-голям БВП или по-голямо население. А талибаните не са похарчили повече за оръжия от американските военни.
Русия смята, че е във война с Европа и този хибриден конфликт има много лица. Най-видимите му части са добре известни: пропагандата, дигиталната дезинформация, манипулацията в социалните медии и кибератаките представляват основни фронтове. „Репортери без граници“ съобщиха например за откриването на друга ръководена от Кремъл мрежа, състояща се от десетки клонирани уебсайтове на регионални вестници във Франция, точно преди местните избори в страната в началото на 2026 г.
Но много по-тревожни са елементите, които убягват на общественото внимание. Русия е обучавала командоси в страни кандидатки за ЕС като Сърбия и Босна, за да провокират насилие и да правят взривни вещества. В противен случай тя пуска дронове във въздушното пространство на държави членки на ЕС като Румъния или в страни кандидатки за присъединяване като Молдова. Действията на Москва дори накараха Александър Вучич, сръбския президент, да се оплаче, че собственият му правоохранителен апарат не е забелязал или не го е предупредил за подобни операции.
Злокачественото влияние на Москва
Въпреки че методите на Русия в хибридната война са на върха на иновациите в операциите за влияние – например, използването на криптовалути като ключов канал за финансиране на хибридни операции в цяла Европа – целта ѝ не е пряко военно завладяване. Вместо това, Москва се стреми към политическо унищожение на НАТО и ЕС. Като подкопава доверието между държавите членки, сее икономическа нестабилност и подкопава демократичните институции, злокачественото ѝ влияние се стреми да фрагментира европейското единство.
Крайната цел на Русия може да бъде да подготви почвата за конфронтация, в която избухва военна агресия и ключови държави налагат вето върху прилагането на клаузи за колективна отбрана, като например член 5 от НАТО или член 42.7 от Договора за ЕС. Това, разбира се, би било катастрофално. Основните структури на ЕС (включително еврозоната, единния пазар, Шенгенското пространство и програми като „Еразъм“) биха могли да се разклатят или да се сринат. Това би подкопало сплотеността, която е в основата на европейския просперитет и сигурност от 1945 г. насам.
Европейците заедно
Най-добрият начин Европа да се защити от опасностите на потенциално фаталната „зона на комфорт“ е да се бори с хибридната война на Русия срещу Европа. Но това може да продължи десетилетия. След като активните бойни действия в Украйна спрат, Русия и нейните интереси биха могли да бъдат подсилени поради повече ресурси и политическа пропускателна способност, което би довело до възхода на Москва в други части на света. Например, през 2015 г. споразумението Минск II сложи край на боевете в Донбас между Украйна и Русия – и ядро от проруски бойци бяха разположени в Сирия и в различни части на Африка. Нещо подобно може да се случи отново, но в много по-голям мащаб.
Докато европейците преоценяват сигурността си, те ще научат някои неудобни истини. Те трябва да разглеждат хибридните заплахи толкова сериозно, колкото и кинетичното разрушение в „зоната на смърт“ на Украйна. Инвестициите в асиметрични бойни способности – дронове, киберзащита и екипи за бързо реагиране – трябва да съответстват на иновациите, наблюдавани на украинското бойно поле. Силната политическа воля за противодействие на дезинформацията и тайните операции трябва да обединява държавите членки, а не да ги разделя.
Бъдещето на Европа зависи от това тя да признае реалността: че войната, бушуваща в Украйна, е съпроводена от втора, по-тиха война срещу нейното единство и ценности. Тази война срещу Европа ще продължи и вероятно ще се засили – особено ако Украйна бъде принудена да загуби.
Автор: Nicu Popescu, ECFR
*Заглавието е на редакцията
Защо Кирил Илиев смята, че нарочването на България като „външен враг“ е важно за правителството на Мицкоски? Защо Петър Колев определя външния министър Георг Георгиев като най-слабия и поради какви причини Мартин Табаков остава песимист за преговорите за мир в Украйна? И защо на никого в студиото няма да му липсва проектобюджетът на правителството, вижте в първия епизод на подкаста на ТАРАЛЕЖ
По-големият въпрос е дали администрацията на Тръмп – или по-точно самият Тръмп – ще разбере, че победата, която той търси, не може да бъде всякаква сделка на всяка цена
Като цяло предложеният план на американската администрация стъпва на политическата оценка, че Украйна губи войната, и подхожда с инструментариума на икономическите стимули за преустановяване на конфликта
Коментари (0)