Рускоезични медии: Бившите хегемони и новият световен ред - посланията на Путин и срещите му на форума на АТИС
Резултатите от срещата на Путин, Тръмп и Си Дзинпин се ограничиха до скромни постижения за всеки от участниците – не бяха постигнати никакви съдбоносни споразумения, коментират медии
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин проведоха историческа среща в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън, Китай. Резултатите от нея обаче се ограничиха до скромни постижения за всеки от участниците – не бяха постигнати никакви съдбоносни споразумения, коментира рускоезичният сайт azattyqasia.org.
„Бившите хегемони“ и новият световен ред: какво заяви Путин и с кого се срещна на срещата на върха на АТИС", пише в заглавие по темата онлайн изданието на руската телевизия RTV I.
В рамките на един ден на срещата на върха на АТИС Владимир Путин проведе преговори със Си Дзинпин, срещна се с Доналд Тръмп и разговаря за първи път от почти седем години с японския премиер. Руският президент също така направи изказване пред представители на международния бизнес и обсъди нови проекти с Виетнам и Тайланд.
Срещата на 19 ноември стана първата в историята, на която лидерите на трите най-големи ядрени сили в света проведоха тристранни преговори в тесен формат – без участието на други държавни ръководители (като междувременно Путин и Си Дзинпин са се срещали многократно), коментират изданията.
И макар тази среща да имаше по-скоро символичен и медиен ефект, отколкото реално съдържание, тя все пак има важно значение за външната политика на САЩ, Китай и Русия. Освен това тя демонстрира както влиянието на трите държави на международната сцена, така и границите на техните възможности, отбелязва azattyqasia.org.
РИА Новости пише днес, че президентът на Русия Владимир Путин приключи четиридневната си задгранична обиколка, в рамките на която посети Китай и Таджикистан.
В Шънджън се състоя първата в историята тристранна среща на лидерите на Русия, Китай и САЩ, добавя РИА Новости.
След Китай държавният глава отпътува за Душанбе за преговори с президента на Таджикистан Емомали Рахмон. Известно е, че в рамките на разговорите с Рахмон Путин е обсъдил дейността на 201-ва руска военна база на територията на Таджикистан, информира газета.ру.
След завръщането си в Москва Путин планира да се срещне с патриарх Кирил по повод неговата 80-годишнина. В интервю за сръбския режисьор Емир Кустурица, дадено във връзка със заснемането на документален филм за патриарха, руският президент заяви, че политиката на Русия е насочена към съхраняването на човека и неговата духовност. По думите му това е основното направление в съвместната работа на държавата и църквата, отбелязва изданието.
След началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Путин се оказа в значителна международна изолация. В сравнение с останалите участници в срещата на върха на АТИС изходните му позиции бяха най-слаби. Самото му участие във форума – за първи път от 2017 г. насам – както и прекият разговор с Тръмп и Си Дзинпин по въпроси на глобалната сигурност обаче позволиха на Путин да излезе от дипломатическата изолация, azattyqasia.org.
Изолацията на руския лидер „значително намаля – както от гледна точка на общественото възприятие, така и вероятно в действителност, предвид приетата в края на срещата съвместна „декларация за мир“, смята Сари Архо Хаврен, изследовател от Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) във Великобритания.
В съвместната декларация се отправя призив за намаляване на ядрените рискове и укрепване на международната стабилност, но в нея практически липсват конкретни ангажименти. Хаврен отбелязва, че трите държави са поставили под съмнение легитимността на Международния наказателен съд (МНС), който през март 2023 г. издаде заповед за арест на Путин във връзка с предполагаеми военни престъпления в Украйна. Според декларацията „държавните глави на трите страни отбелязват, че принципът на съгласие на държавите и спазването на имунитетите на държавните длъжностни лица имат основополагащо значение, и са съгласни, че Международният наказателен съд и други подобни структури не трябва да злоупотребяват със своите правомощия“.
По време на откритата част на срещата Тръмп определи МНС като „недобросъвестна глобалистка организация“.
В декларацията се посочва също, че САЩ, Китай и Русия планират да „увеличат производството и доставките на петролни продукти в полза на всички държави“. Това означава подкрепа за изпитващия затруднения руски петролен сектор.
В сравнение с Путин Си Дзинпин извлече по-малко ползи от тристранната среща. Китай не е изправен пред съпоставими дипломатически или икономически проблеми. Въпреки напрежението в отношенията със САЩ Си успя да зададе посоката на развитие на двустранните отношения, предлагайки концепцията за „конструктивна стратегическа стабилност“.
Въпреки това Си Дзинпин трябваше да докаже, че Китай е способен да организира среща на високо равнище в рамките на един от най-важните азиатски икономически форуми, без тя да засенчи основното събитие.
Показателно е, че Си Дзинпин откликна на интереса на Тръмп към обсъждането на ядреното разоръжаване, без обаче да поема каквито и да било конкретни ангажименти.
В съвместното изявление Си, Тръмп и Путин „потвърдиха, че в ядрена война не може да има победители и че тя никога не трябва да бъде започвана“ – формулировка, която китайският лидер използва от години. В същото време обещанието им да „водят диалог по въпросите за намаляване на ядрените рискове и предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия“ звучи твърде общо и не ги обвързва с никакви конкретни действия, отбелязва azattyqasia.org.
Според анализатори американският президент е поставил доста скромни цели преди срещата на върха – и ги е постигнал.
„Президентът Тръмп искаше целият свят да види, че се стреми към контрол върху ядрените въоръжения чрез диалог с другите две най-големи ядрени сили. И успя да го постигне“, заявява в интервю за Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ Рос Даръл Файнголд, юрист и експерт по политически рискове, работещ в Тайпе.
Що се отнася до ситуацията около Иран – тема, която Тръмп планираше да обсъди на срещата на върха, – този конфликт дори не се споменава в съвместното изявление на тримата лидери. Нито Путин, нито Си Дзинпин засегнаха публично иранския въпрос по време на форума на АТИС.
„Китай и Русия не могат – а и няма да поискат – да помогнат на Тръмп за уреждането на конфликта с Иран. Те обаче няма и да подтикват Иран към конфронтация със САЩ. За Пекин и Москва най-безопасният подход е този, който следват и в момента: да призовават към мир“, отбелязва Файнголд.