Новини
Търси

След осем години път: Космически апарат достига Меркурий

След осем години път: Космически апарат достига Меркурий
NASA

Съвместната мисия на Европейската и Японската космическа агенция ще изследва загадъчните образувания по повърхността на планетата, наличието на лед и необичайно голямото ѝ метално ядро

След осемгодишно пътуване и изминати близо 10 милиарда километра космическата мисия BepiColombo се подготвя да навлезе в орбита около Меркурий. Съвместният проект на Европейската космическа агенция (ESA) и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) има за цел да разкрие част от загадките на най-близката до Слънцето планета, съобщава BBC News.

Меркурий е една от най-слабо изследваните планети в Слънчевата система. Въпреки сравнително малките си размери, той се отличава с изключително сурови условия. Температурите на повърхността могат да достигнат 430 градуса по Целзий през деня и да паднат до минус 180 градуса през нощта. Планетата е изложена и на интензивно слънчево лъчение.

BepiColombo е изстрелян през 2018 г. от Френска Гвиана, а пътуването му се оказва по-продължително от първоначално предвиденото заради проблем със задвижващата система. За да преодолее силното гравитационно влияние на Слънцето и да намали скоростта си, апаратът преминава веднъж покрай Земята, два пъти покрай Венера и шест пъти покрай Меркурий.

Предстои една от най-сложните операции в мисията - 37-минутна маневра, която трябва да позволи на апарата да бъде прихванат от гравитацията на Меркурий и да навлезе в орбита. При неуспех съществува риск той да прелети покрай планетата, без да успее да остане около нея.

До момента само две мисии на НАСА са достигали Меркурий. Mariner 10 извършва три прелитания покрай планетата през 70-те години на миналия век, а Messenger навлиза в орбита през 2011 г. и я изследва в продължение на четири години.

Една от основните задачи на BepiColombo ще бъде да установи защо в кратерите около полюсите на Меркурий има лед въпреки близостта на планетата до Слънцето.

Учените ще изследват и хиляди необичайни вдлъбнатини по повърхността. Те са плитки, със стръмни стени, и често се срещат на групи. Смята се, че някои от тях са сравнително млади в геоложки мащаб - на около 100 000 години. Произходът им все още не е изяснен.

Друга загадка е необичайно голямото метално ядро на Меркурий. Според една от научните хипотези планетата първоначално е била значително по-голяма, но е загубила част от външните си слоеве вследствие на мощен сблъсък или поредица от сблъсъци. Друга възможност е тя да се е формирала в област от ранната Слънчева система, богата на метали.

Професор Ема Бънс от Университета в Лестър, която участва в мисията, обяснява, че учените искат да разберат как Меркурий се е образувал, как се е развивал и как взаимодейства със Слънцето и екстремните условия в космическата среда.

Особеност на мисията BepiColombo е, че тя включва два отделни орбитални апарата, които ще извършват различни научни наблюдения. Европейският апарат ще изследва отблизо повърхността на Меркурий, докато японският ще наблюдава планетата и заобикалящата я среда от по-голямо разстояние.

Няколко седмици след пристигането двата апарата трябва да се разделят чрез специален механизъм, проектиран да издържи на продължителното пътуване, силното лъчение и големите температурни колебания.

Очакванията на учените са, че събраните данни ще помогнат за по-доброто разбиране не само на Меркурий, но и на процесите, довели до образуването и развитието на планетите в Слънчевата система.

Водещи