Представеният план за мир, изготвен от администрацията на Доналд Тръмп, стъпва върху и адресира руските съображения, формулирани като „коренните причини“ на конфликта. Това става посредством:
Отвъд целевите положения, в плана прозира и руска реторика (точка 20, ал.3 постановява отхвърляне на „нацистка идеология“). Рискът от тези положения, иначе благородно обяснени като мерки срещу дискриминацията, всъщност отварят канали за подривно влияние и дестабилизация на Украйна, добре познати още отпреди окупацията на Кримския полуостров през 2014-та г.
В представения план ролята на САЩ е имплицитно определена като посредник между Алианса и Русия (точка 4).
Дистанцирайки се политически от конфликта, в същото време САЩ се опитват да капитализират икономически от неговото евентуално разрешаване. Това се случва основно по две направления:
Предвид това, че Белгия държи голямата част от тези замразени руски активи, е спорно кой би се чувствал по-ограбен от това предложение – Европа, която може да ги контролира, или Русия, чието законно притежание са. Москва със сигурност би бонифицирала от икономическо партньорство със САЩ, но поради географската близост и структурите на икономиките, ако има някой, който в стратегически план може да релативизира зависимостта на Москва от Пекин, то това е Европа. Ако САЩ инициират премахването на санкционния режим върху Москва, то всъщност именно Европа може да се възползва от това повече, включително на гърба на интересите на Вашингтон в Европа, свързани с американския LNG.
Планът на Доналд Тръмп предвижда признаване на руския контрол върху окупираните украински земи, отнема възможността на Киев за всякакви териториални претенции или искания за компенсации в бъдеще и циментира статуквото в региони като Приднестровието. Това става посредством точка 2 (всички неясноти от последните 30 години ще се считат за разрешени) и точка 26 (всички страни се съгласяват да не предявяват никакви претенции или да разглеждат оплаквания в бъдеще).
Успех за Русия е и това, че Москва се ангажира да не нахлува в съседни страни, а НАТО - да не се разширява допълнително (точка 3). Тук вече не става дума само за Украйна, а за държави и в Западните Балкани като Сърбия и Босна и Херцеговина. В плана определено има недомислени положения, от които Москва би се възползвала в бъдеще.
Като цяло планът предвижда материални компромиси от страна на Украйна – териториални и касаещи числеността на въоръжените й сили, срещу обещания от страна на Русия да не напада Украйна или друга европейска страна. Последното е рисков сценарий за Украйна, доколкото планът предвижда предаването на Донбас, където е основният защитен вал на Украйна (точка 21, ал.1 и ал.4).
Темата за гаранциите за сигурност, които ще получи Украйна, е заявена декларативно (точка 5), но няма конкретика какви точно биха били те. Още повече, че Украйна приема да напусне основния си защитен вал и да редуцира въоръжените си сили до 600 000 членен състав (точка 6). Планът би анлулирал смисъла на създадената от Европа „коалиция на желаещите“, доколкото точка 8 предвижда НАТО да не разполага сили в Украйна (Кремъл нееднократно заяви, че европейските войски в Украйна ще бъдат считани за такива на Алианса и явно, че Вашингтон е приел тази трактовка). Нищо не се споменава по отношение на това дали европейските страни членки на Алианса ще имат възможност да развиват партньорство с Киев в сектор отбрана и сигурност. Припомням, че основната гаранция за сигурност на Украйна според Европа е развиването на украинските въоръжени сили.
Като някаква форма на гарация за сигурност на Украйна е заявката, че „европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша“ (точка 9) и че „Русия ще закрепи в закон политиката си на ненападение спрямо Европа и Украйна“ (точка 16).
Като цяло предложеният план на американската администрация стъпва на политическата оценка, че Украйна губи войната, и подхожда с инструментариума на икономическите стимули за преустановяване на конфликта. Такива стимули Вашингтон предлага на Киев (възстановяване на инфраструктурата на страната в точка 12) и на Русия (в премахване на санкциите и развиване на двустранните икономически отношения със САЩ в точка 13).
Планът не отразява изразената от Европа позиция за постигане на справедлив и траен мир. Ако той бъде реализиран в този му вид, той ще предостави ползи на Русия и САЩ и загуби за Украйна, Европа и НАТО.
И ако основната слабост на плана спрямо Украйна е тази, че той очаква тя да направи материални компромиси срещу неясни гаранции за сигурност, слабостта му спрямо Русия също не трябва да се подценява: ако Москва се интересуваше от икономическите щети (санкции) и стимули (премахване на санкции и търговски партньорства), тя нямаше изобщо да започне войната в Украйна.
Турция успя да предефинира своето геополитическо значение и тежест за САЩ – като гарант на Хамас в Ивицата Газа, като медиатор между Украйна и Русия и като политически фактор, оформящ облика на новите власти в Сирия (Турция е страна, която иска да формира гръбнака на евентуалните Международни сили за сигурност, които трябва да бъдат установени в Ивицата Газа)
Очаква се Русия да не нахлува в съседни страни и НАТО да не се разширява допълнително, гласи само една от тях. Според друга 100 милиарда долара от замразени руски активи ще бъдат инвестирани в ръководени от САЩ усилия за възстановяване и инвестиции в Украйна
„Специалният пратеник Уиткоф е работил тихо по този план в продължение на месец, получавайки информация както от украинците, така и от руснаците за това какви условия са приемливи за тях за прекратяване на войната“, каза служителят, пожелал анонимност. „И двете страни ще трябва да направят отстъпки, не само Украйна.“
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Коментари (0)