Поредицата от критики и атаки от страна на Доналд Тръмп към Европейския съюз поставя европейските лидери пред сценарий, който доскоро изглеждаше немислим – бъдеще, в което Съединените щати може вече да не са основният гарант за сигурността на континента и Европа да трябва значително по-рано от очакваното да изгради самостоятелни отбранителни способности, отбелязва европейската редакция на Politico.
В очакване на потенциално намаляване на ангажимента на Вашингтон, лидерите на ЕС вече експериментират с европейски модел за сигурност. Някои от ключовите решения относно Украйна се обсъждат в рамките на неформалната „коалиция на желаещите“, ръководена от Великобритания и Франция, с участие и на Германия.
Паралелно с това европейски представители проучват възможностите за по-широка координация – било чрез съвместната експедиционна сила под британско ръководство, било чрез засилване на т.нар. „европейски стълб“ в НАТО – инициатива, подкрепяна от Париж от години и която сега набира подкрепа и в Берлин.
Според висш военен представител от средно голяма европейска държава разговорите с американски официални лица по въпроса за гаранциите за сигурността на Украйна са станали „неудобни“. Още по-съществено е, че подобни резерви се отнасят и до обсъжданията на член 5 от договора на НАТО – клаузата, изискваща взаимна защита между съюзниците при нападение.
По думите му степента на „несигурност“ относно поведението на САЩ в случай на атака срещу държава на първа линия е „прекалено висока“.
Настоящи и бивши служители в сферата на сигурността подчертават, че критичният въпрос вече не е дали Европа ще трябва да поеме основната част от отговорността за собствената си отбрана, а кога това ще се случи.
Отсъствието на държавния секретар на САЩ Марко Рубио от последната среща на външните министри на НАТО – събитие, което се е случвало само няколко пъти в историята на Алианса – предизвика сериозни тревоги в Брюксел и сред бивши представители на НАТО. Притесненията се задълбочиха след критиката на неговия заместник Кристофър Ландау, който укори европейските страни, че отдават приоритет на собствените си отбранителни индустрии вместо да продължат да купуват оръжие от САЩ.
Миналата седмица усилията за изграждане на нови формати, независими от Вашингтон, получиха допълнителен импулс с публикуването на Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп.
В документа се казва: „Дните, в които САЩ поддържаха целия световен ред като Атлас, са отминали. Богатите, развити държави трябва да поемат основната отговорност за своите региони.“
По отношение на Европа документът предупреждава, че масовата миграция променя континента и предизвиква конфликти. „Ако текущите тенденции се запазят, континентът може да бъде неузнаваем след 20 години“, се отбелязва още, подчертавайки съмнения дали определени европейски държави ще продължат да разполагат с икономика и армия, достатъчно силни, за да останат надеждни съюзници.
Докладът поставя въпроса и за бъдещето на НАТО, ако Алиансът се доминира от неевропейски членове: дали тези страни ще имат същото отношение към глобалната си роля и съюзническите ангажименти, каквото са имали оригиналните подписали договора.
В интервю в понеделник Доналд Тръмп допълнително затвърди тази линия, като описа Европа като континент „в упадък“, объркан и подложен на „масова миграция“. Според него лидерите на блока са „слаби“ и „без посока“, а новопристигналите „са коренно различни“ и ще направят Европа различна и по-слаба.
Под непрекъснат политически натиск от страна на администрацията на Тръмп Европейският съюз работи все по-активно върху собствен модел за сигурност и допълнителни защитни механизми, в случай че НАТО не успее да бъде надежден щит.
„Въпросът е дали ни трябват допълнителни гаранции и институционални механизми, за да сме подготвени – ако член 5 внезапно не бъде приложен“, казва европейският комисар по отбраната Андриус Кубилиус. Въпреки това той подчертава: „ние винаги трябва да разчитаме на член 5“.
Една от възможните правни опори за такъв подход може да бъде член 42.7 от договора на ЕС – клаузата за обща отбрана, създадена след войната в Косово, когато Франция и Великобритания настояват Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.
Кубилиус, бивш премиер на Литва, заявява, че желае през следващата година да се уточнят конкретните задължения в тази разпоредба – за да стане ясно какви действия поемат страните членки за взаимна защита.
Дмитрий Медведев, бившият руски президент, известен с провокативната си реторика към Украйна и Запада, похвали неговата „реалистична оценка на много съвременни предизвикателства“. „Корекциите, които виждаме... до голяма степен са в съответствие с нашата визия“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков
„Това, което виждам, е силна Европа, обединена зад Украйна и обединена зад нашите дългогодишни ценности за свобода и демокрация, и аз винаги ще отстоявам тези свободи“, каза британският министър-председател
CNN: Опасенията в ЕС се засилват, докато американският президент говори за „слаба“ Европа и настоява Киев да „започне да приема реалността“
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)