АП/БТА

Традиционните съюзници на САЩ се колебаят или открито отказват поканите си, докато редица нови партньори се включват в инициативата.

Европейските лидери побързаха да приветстват обявлението на Доналд Тръмп за мирно споразумение в Близкия изток. Сега обаче вече не са толкова сигурни, че искат да имат нещо общо с него.

Тръмп представяше своя „Съвет за мир“ като неразделна част от плана си за управление на Газа след конфликта още от самото начало, което предизвика надпревара за позиции в бъдещия орган.

След като обаче детайлите около функционирането на Съвета започнаха да излизат наяве, те породиха тревога сред някои ключови европейски съюзници, които се очакваше да бъдат част от него. Скептиците отбелязват, че уставът на Съвета не съдържа пряка препратка към Газа и на практика му дава широк мандат за разрешаване на глобални конфликти — нещо, което според някои може да доведе до създаването на „паралелна“ версия на ООН.

Поканата към руския президент Владимир Путин да участва в инициативата особено силно смути традиционните съюзници на САЩ в Европа. Освен това от държавите, които искат постоянно място в Съвета за мир, се изисква да направят вноска от най-малко 1 милиард долара, което създава допълнително политическо препятствие. Тези условия се оказват твърде тежки за някои европейски лидери, включително за такива, които се смятат за близки до Белия дом, като италианския премиер Джорджа Мелони и полския президент Карол Навроцки. Това се случва на фона на напрежението, което плановете на Тръмп за придобиване на Гренландия вече създадоха между него и най-ревностните му поддръжници в Европа.

Полският премиер Доналд Туск обобщи настроенията сред критиците на Тръмп с публикация в X: „Няма да позволим на никого да си играе с нас.“

Много колебаещи се

Предложенията за Съвета за мир бяха посрещнати с недоумение и тревога в редица държави, задълбочавайки трансатлантическия разрив, отворен от американските намерения по отношение на Гренландия.

Според италиански медии Джорджа Мелони обмисля да откаже участие в Съвета за мир за Газа, въпреки близките си отношения с Тръмп, и в сряда заяви, че ѝ е нужно повече време за анализ. Италианският премиер е изправена и пред вътрешни разногласия в управляващата коалиция: високопоставени представители на дясноцентристката „Форца Италия“ публично призовават Мелони да отхвърли американския план, докато дясната „Лига“ е по-благосклонна. Като допълнително усложнение се появяват опасения, че присъединяването към новия наднационален орган може да противоречи на италианската конституция.

Британският премиер Киър Стармър, който доскоро избягваше пряка критика към Тръмп, също изглежда започва да се дистанцира от идеята. Той отправи най-сериозното си до момента послание към американския президент, заявявайки в Камарата на общините, че „няма да отстъпи“ по въпроса за Гренландия — думи, които, макар и по друг повод, подсказват по-твърда британска позиция.

Говорител на Стармър заяви, че Великобритания „все още разглежда условията“ и изрази „притеснение“ от включването на Путин и беларуския лидер Александър Лукашенко. Британският външен министър Ивет Купър също е скептична към плана на Тръмп, според представители на Лондон, и по време на срещите в Давос е подчертавала ролята на палестинците и нуждата от „глобално сътрудничество“.

Френският президент Еманюел Макрон отхвърли предложението категорично, като от канцеларията му заявиха, че уставът на Съвета „излиза извън рамките на Газа“ и „повдига сериозни въпроси“ за подкопаване на ООН. Нидерландия също отказа участие, а датски дипломат, пожелал анонимност, каза, че Копенхаген дори не е получил покана.

Украинският президент Володимир Зеленски, който все още обмисля дали да участва, заяви във вторник, че му е „много трудно да си представи как Украйна и Русия биха били заедно в такъв формат“. Потенциалната роля на Путин предизвика реакции и в Полша, където президентът Карол Навроцки, смятан за съюзник на Тръмп, каза в интервю: „Ако трябва да седя на една маса с Владимир Путин, няма да имам проблем да му кажа директно какво мисля.“

Някои все пак се качват на борда

Навроцки обаче все още не е взел окончателно решение. Депутати от дясната партия „Право и справедливост“, с която той е тясно свързан, твърдят, че за Полша е по-добре да има място на масата, отколкото да остане извън нея, и че ООН е изчерпана структура. Навроцки заяви в сряда след среща с Тръмп, че е обяснил на американския президент, че ще му е нужно одобрение от правителството и парламента. „Тръмп разбира това напълно“, добави той.

Германия приветства поканата, но засега остава колеблива. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен все още обмисля позицията си, като темата трябва да бъде обсъдена на среща на Европейския съвет в четвъртък.

Макар Лондон да не е приел поканата, Великобритания все пак ще има глас в изпълнителния комитет на Съвета за мир чрез бившия премиер Тони Блеър, който ще бъде редом до специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър. Белият дом потвърди, че Тръмп ще „акцентира“ върху Съвета за мир в речта си в Давос, като отбеляза, че около 35 световни лидери са приели поканата от общо около 50.

Сред страните, които публично са заявили участие, са Беларус, Унгария, Казахстан и Виетнам. Йордания, Турция, Саудитска Арабия, Катар и Индонезия обявиха в сряда, че се присъединяват към Египет, Пакистан и Обединените арабски емирства.

В списъка е и Албания, където правителството гласува в сряда за присъединяване — в същия ден, в който Къшнър се срещна с премиера Еди Рама във връзка с мащабна инвестиция за луксозен курорт на единствения остров на страната.

Инициативата на Тръмп за следвоенно управление може да получава смесени реакции, но няма признаци това да разколебава самия него.

Още по темата

Осем държави от Близкия изток и Азия приемат поканата за Съвета за мир на Тръмп

Рияд и Абу Даби потвърдиха участието, докато дипломати предупреждават за възможно напрежение с ООН

Още

Рим не бърза със Съвета за мир на Тръмп заради конституционни пречки

Джорджа Мелони заяви откритост към Съвета за мир на Доналд Тръмп за Газа, но предупреди за правни, финансови и политически мини

Още

Премиерът на Словения: Не е настъпил моментът Словения да се присъедини към Съвета за мир за Газа

Словенският премиер Роберт Голоб заяви, че Словения няма да се присъединява към инициативата на американския президент Доналд Тръмп за Съвет за мир в Газа и няма да участва в срещите в Давос.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.