АП/БТА

Рияд и Абу Даби потвърдиха участието, докато дипломати предупреждават за възможно напрежение с ООН

Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства, Турция, Египет, Йордания, Индонезия, Пакистан и Катар са приели поканата да се присъединят към т.нар. Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп, предаде Ройтерс, като се позова на съвместно изявление на Рияд и Абу Даби.

В изявлението се уточнява, че всяка от държавите ще подпише необходимите документи за членство, след като бъдат изпълнени съответните вътрешноправни процедури, съобразно националното законодателство и институционалните изисквания.

Междувременно и Кувейт е потвърдил, че приема поканата за участие в Съвета за мир, съобщи външното министерство на страната, без да навлиза в подробности относно сроковете и формата на присъединяване.

Президентът Тръмп е отправил покани към десетки световни лидери да се включат в инициативата, която по думите му има за цел да съдейства за разрешаването на глобални конфликти. Въпреки това редица дипломати изразяват опасения, че новият формат може да подкопае или да се конкурира с ролята на Организация на обединените нации, създавайки паралелни механизми за международно посредничество.

Още по темата

Рим не бърза със Съвета за мир на Тръмп заради конституционни пречки

Джорджа Мелони заяви откритост към Съвета за мир на Доналд Тръмп за Газа, но предупреди за правни, финансови и политически мини

Още

Премиерът на Словения: Не е настъпил моментът Словения да се присъедини към Съвета за мир за Газа

Словенският премиер Роберт Голоб заяви, че Словения няма да се присъединява към инициативата на американския президент Доналд Тръмп за Съвет за мир в Газа и няма да участва в срещите в Давос.

Още

Лукашенко подписа документ за присъединяването на Беларус към "Съвета на мира" в Газа

Отбелязва се, че обжалването е изпратено в пълно съответствие с процедурата, посочена в писмото на Доналд Тръмп, предаде ТАСС

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.