По отношение на войната в Украйна Стуб очерта три възможни пътя: примирие, последвано от мир; колапс на една от страните, като според него това е „вероятно Русия“; или сценарий, при който Европа се ангажира директно, ако американската политика спре да обслужва европейските интереси.
Финландският президент Александер Стуб обяви, че е настъпило времето за разговори с Русия, макар в интервю за „Кориере дела сера“ да призна, че „все още не знаем кога ще се случи това“. Това не е първият път, в който той допуска възможността за разговори с Москва, припомня Таралеж.
Той разкри, че европейските лидери вече обсъждат кой би могъл да установи контакт с Москва, но подчерта, че е от критично значение тези действия да бъдат координирани между водещите сили от Е-5, скандинавските страни и балтийските държави. Предстои да се изясни дали Съюзът ще заложи на специален представител или на група от лидери, които да разговарят директно с Путин.
По отношение на войната в Украйна Стуб очерта три възможни пътя: примирие, последвано от мир; колапс на една от страните, като според него това е „вероятно Русия“; или сценарий, при който Европа се ангажира директно, ако американската политика спре да обслужва европейските интереси.
Въпреки тези варианти, той остава скептичен за близко бъдеще, заявявайки, „че хипотезата за мир не е на масата на преговорите, поне за тази година“.
Финландският лидер призова за спокойствие относно слуховете за изтегляне на американските сили от Европа, като отбеляза, че външната политика твърде често се води публично в социалните мрежи, вместо трудните теми да се обсъждат поверително.
Той не изрази притеснение от възможното намаляване на американския контингент в Германия, обяснявайки, че присъствието им е стратегическо. „Американските войски не са в Европа, за да защитават нас, а за да позволят на Америка да бъде глобална сила“, категоричен бе Стуб.
Запитан за ядрената сигурност на континента, той приветства френските предложения за европейско ядрено възпиране, като същевременно одобри и модернизацията на арсенала на САЩ. Според него парадоксът на днешния ден е, че Европа инвестира правилно във военните си способности, но греши в начина, по който комуникира своите стратегии.