Свят

"Франция е разочарована и бясна"

9 септември 2025, 06:45
Таралеж МТ

AP/БТА

В случай на нови предсрочни парламентарни избори, скорошно проучване на Elabe показва, че Националният сбор би се издигнал на върха, като левицата ще бъде втора, а центърът - далеч трети

„Как може някой да управлява страна с 246 вида сирена?“

Това беше известен въпрос, зададен от френския военновременен лидер и бивш президент Шарл дьо Гол. Повече от 60 години по-късно отговорът изглежда е никой.

С поредното правителство на ръба на провала, Франция, изглежда, е станала неуправляема. В понеделник Франсоа Байру свика вот в опит да прокара непопулярен план за спестявания от 44 милиарда евро, който включва премахване на два официални празника и замразяване на разходите. Той казва, че това е въпрос на „национално оцеляване“, предупреждавайки, че Франция трябва да се справи с нарастващия си дълг, тъй като „в продължение на 20 години всеки час от всеки ден и всяка нощ дългът е нараснал с 12 милиона евро допълнително“.

Това може да са алармистични думи, предназначени да подтикнат разединените политически класи на страната към спешни действия, въпреки че бюджетната реформа беше точно това, което взе скалпа на неговия предшественик Мишел Барние. Главният преговарящ на Европейския съюз, който запази блока единен след мъчителния вот на Великобритания за напускане на Европейския съюз през 2016 г., се задържа само три месеца като премиер, не успявайки да изкачи много по-стръмната планина да накара французите да приемат мащабни съкращения на разходите.

С потъването на Франция все по-дълбоко в политическа нестабилност, разходите за заеми се покачват. Доходността по десетгодишните облигации се е повишила над тази на Испания, Португалия и Гърция – страни, които някога бяха в центъра на дълговата криза в еврозоната – и сега се доближава до тази на Италия. Икономика под нарастващ натиск и в противоречие с образа на европейския силен човек, който Макрон се стреми да проектира.

И все пак настоящата нестабилност може да се проследи до драматичното решение на Макрон да свика предсрочни избори миналата година. Раздразнен от забележителните резултати от крайнодесния Национален митинг на европейските избори през май 2024 г., френският президент наложи парламентарен вот, в който собствената му партия загуби места от крайната десница и крайната левица, оставяйки Франция с разделено събрание.

Но не е трябвало да бъде така. Петата република, основана от президента дьо Гол през 1958 г., е предназначена да сложи край на хроничната нестабилност, която измъчваше Третата и Четвъртата републики на Франция по-рано през 20-ти век. Новата конституция даде широки правомощия на изпълнителната власт и създаде мнозинствена система, за да се избегнат краткотрайни правителства. В резултат на това в продължение на десетилетия две основни партии отляво и отдясно се редуваха на власт.

Макрон взриви този ред през 2017 г., като стана първият президент, избран без подкрепата на нито една от основните утвърдени политически партии. Преизбран през 2022 г., той скоро загуби парламентарното си мнозинство, тъй като избирателите се ориентираха към крайности. Последваха две години на крехко управление, като Макрон многократно беше принуден да се позовава на член 49.3 от конституцията – прокарвайки законодателство без гласуване, за нарастващо недоволство на опозиционните депутати и голяма част от френската общественост.

На предсрочните избори през 2024 г. левицата спечели най-много места на втория тур, но все пак не успя да получи мнозинство, след като крайната десница доминираше на първия. Но надеждите им за сформиране на малцинствено правителство се сринаха, когато Макрон отказа да приеме избора им за министър-председател. За разлика от Германия или Италия, Франция няма традиция в изграждането на коалиции, като политиката ѝ се формира повече от 60 години от система, доминирана от президентството.

Ако Байру падне, натискът върху Макрон да подаде оставка ще се засили, въпреки че той се е заклел да изпълни мандата си. Крайнодясната доайенка Марин льо Пен настоява той да разпусне парламента, но нови избори почти сигурно биха засилили партията ѝ и биха го раздробили още повече. Друг път би бил Макрон да назначи служебно правителство, докато обмисля наследник, като министърът на въоръжените сили Себастиан Льокорню и министърът на правосъдието Жералд Дарманен са сред водещите кандидати за това, което вероятно ще бъде отровна чаша.

Проблемът е, че след трима неуспешни центристки министър-председатели, опозиционните партии не са в настроение да дадат шанс на друг. Както крайната десница, така и крайната левица сигнализираха, че незабавно ще поискат вот на недоверие. Друг вариант би бил да се назначи министър-председател от друго политическо семейство, но изборът отдясно би бил блокиран от левицата и обратно.

Политическият климат е мрачен. В случай на нови предсрочни парламентарни избори, скорошно проучване на Elabe показва, че Националният сбор би се издигнал на върха, като левицата ще бъде втора, а центърът - далеч трета.

Мнозина сега предполагат, че крайната десница в крайна сметка ще вземе властта – ако не сега, то на следващите президентски избори през 2027 г., но с малки очаквания това да реши проблема. Общественото доверие в политическата класа се срина и гневът ще се излее по улиците на 10 септември с национални протести под лозунга Bloquons tout („блокирайте всичко“).

Всичко това се случва в най-лошия възможен момент, когато в Украйна и Близкия изток бушуват войни. Нестабилността в Париж е подарък както за руския президент Владимир Путин, така и за американския му колега Доналд Тръмп, които споделят общо удоволствие да се подиграват на слабостите на Европа.

Доминик Моиси, старши анализатор в парижкия мозъчен тръст Institut Montaigne, казва, че не си спомня момент на толкова дълбока патова ситуация в Петата република.

„Дьо Гол оцеля след опити за покушение, имаше война в Алжир, през май 1968 г. лозунгът беше „la France s’ennuie“ (Франция е отегчена). Но днес Франция е разочарована, бясна, изпълнена с омраза към елита“, каза той пред CNN.

„Звучи сякаш смяната на режима е неизбежна, но не виждам как ще се случи и кой ще свърши работата. Намираме се във фаза на преход между система, която вече не работи, и система, която никой не може да си представи.“

Дьо Гол беше президентът, който въпреки мърморенето си за сирене, въведе период на относителна стабилност през 1958 г. във Франция с началото на Петата република. Въпросът сега е дали Макрон ще бъде президентът, който ще й сложи край.

Автор: Saskya Vandoorne, Melissa Bell, CNN

*Заглавието е на редакцията. Текстът е публикуван със съкращения.

Последвайте Таралеж в google news бутон