Свят

Дори оставката на Макрон няма да спаси Франция

3 септември 2025, 14:43
Кирил Илиев

АП/БТА

Петата република, създадена от Шарл дьо Гол, изглежда все по-неспособна за управление

Френската политика е толкова парализирана, че оставката на президента Еманюел Макрон — идея, която някога се шепнеше само по коридорите на властта — вече се обсъжда открито, пише Politico.

Но макар че заминаването на Макрон би било политическо земетресение на европейската дипломатическа сцена, нарастват съмненията, че това би решило задънената ситуация, в която се намира Петата република.

Проблемите на Франция изглеждат по-дълбоки. Макрон вече търси своя пети премиер за по-малко от две години, в очакване Франсоа Байру да бъде отстранен в понеделник заради непопулярните си мерки за орязване на зашеметяващия бюджетен дефицит на страната.

Но би ли могъл нов премиерски кандидат на Макрон да прокара милиардите евро съкращения, от които страната се нуждае, за да избегне дългова криза? И би ли създали нови предсрочни избори работещо мнозинство? Нито едно от двете не изглежда вероятно. А дори и Макрон да подаде оставка, наследникът му почти със сигурност ще се сблъска със същите препятствия.

В продължение на близо 70 години институциите на Френската пета република устояваха, независимо колко често хората излизаха по улиците или колко дълго стачкуваха. Правителствата идваха и си отиваха, а президентите в повечето случаи изкарваха мандата си докрай, макар и обикновено по-малко популярни, отколкото в началото.

Системата издържаше.

Но днес законодателната власт е в задънена улица, бюджетните преговори са в застой, а слуховете за социални вълнения стават все по-силни. Финансовите пазари са нервни, а самият Байру предупреждава, че Париж е изправен пред гръцки сценарий, ако не овладее разходите.

На този фон крайнодесният лидер Жордан Бардела и крайнолевият Жан-Люк Меланшон, чиито партии заедно държат една трета от местата в Националното събрание, открито призовават президента да си тръгне. По-широкият разговор за неговото оттегляне вече не изглежда абсурден и включва уважавани политически коментатори и някои фигури от център-дясно.

„Чуваме това дори от гласове, близки до лагера на Макрон“, казва Матьо Гаяр, социолог в Ipsos France. „Дискомфортът е реален.“

Упорито задържане

Все още се смята за крайно невероятно Макрон да хвърли кърпата, не на последно място защото преждевременното му оттегляне — президентски избори няма до 2027 г. — няма да реши бъркотията.

Проучвания показват, че нови парламентарни избори през идните седмици най-вероятно биха довели отново до висящ парламент, с малко повече места за крайнодясната Национална обединение на Марин Льо Пен. „Политиците погрешно вярват в мита, че французите избират лидер и след това му дават работещо парламентарно мнозинство, за да действа“, казва френският конституционен експерт Бенжамен Морел.

Тази идея, добавя Морел, е още една жертва на победата на Макрон през 2017 г. като либерален разрушител, който унищожи двупартийната традиция във Франция. Политическите разломи, възникнали от тези руини, по ирония на съдбата сега го преследват. „Не съм виждал толкова несигурност, откакто бях студент през 1968 г.“, казва Ерик Шани, бивш главен икономист на застрахователната компания AXA, имайки предвид протестите от май 1968 г., които парализираха Франция и доведоха до дълбоки социални и политически промени.

„Изведнъж не знаеш какво се случва с твоята собствена икономика, с твоето собствено правителство“, казва Шани.

Нов лидер, същите проблеми

Известен със своята упоритост, Макрон често е отхвърлял възможността за ранно оттегляне.

47-годишният центрист е доминираща и все по-поляризираща фигура във френската политика през последните осем години, докато обещанията му да превърне страната в „стартъп нация“ все още не са изпълнени.

Президентът отлично знае, че няма никакви признаци френските политици да са готови да загърбят разделенията си и да решат бюджетната криза в името на нацията.

Всъщност настроението във Франция е откровено несговорчиво, казва Гаспар Ганцер, бивш съветник на социалистическия президент Франсоа Оланд. „Ще продължим да задълбочаваме дефицита, няма да се случи нищо и ситуацията само ще се влошава“, казва той.

Но френските опозиционни партии грешат, ако смятат, че могат да въртят премиери, нови избори и дори предсрочни президентски избори, без да преглътнат горчивото хапче, което последователните правителства на Макрон се опитват да наложат, отбелязва Шани.

„Ако хората започнат да мислят, че не е толкова зле и можем да живеем с дефицитите, вървим към пълномащабна криза“, казва той. „Германия ще започне да смята, че Франция е сериозен проблем и ЕЦБ [Европейската централна банка] няма да може да помогне на френското правителство да управлява дълга си.“

Германия, според Шани, би могла да постави условия на всякаква помощ от страна на ЕЦБ към Франция.

Но дори и Берлин да успее да принуди френския политически елит, ще го последва ли Франция? Ако съдим по протестите на „жълтите жилетки“ от 2018–2019 г., протестите срещу пенсионната реформа през 2023 г. и сегашните призиви за национална стачка, все по-скептичната и неспокойна общественост няма особено желание за жертви и мерки за икономии.

Що се отнася до свалянето на Макрон, Франция е страна, пропита с революционна история на „цареубийства“ и добре разбира както изкушенията, така и клопките на това да „отрежеш главата“ на лидера.

Лесно е да поискаш неговата глава — но трябва да си готов за хаоса, който ще последва.

Последвайте Таралеж в google news бутон