Противоречивата китайска политика на принудителни съвместни предприятия се завръща – този път като ключов елемент от стратегията на Европейската комисия за възраждане на индустриалната мощ на Европа, пише POLITICO.
Пекин се превърна от бедна икономика през 70-те години на ХХ век в световна суперсила, като задължаваше чуждестранни автомобилни производители и други компании да влизат в партньорства с местни фирми. Така китайските компании получаваха достъп до ключово ноу-хау, а страната изгради голяма част от веригите за доставки, които днес задвижват икономиката ѝ.
Идеята да се копира този модел дълго време беше табу за европейските политици. Днес обаче подражанието на китайския индустриален успех все по-често се възприема като стратегия за наваксване на изоставането. Този подход вече намира място в регулациите чрез т.нар. Закон за индустриалния ускорител (Industrial Accelerator Act – IAA) – инициатива, водена от еврокомисаря по индустрията Стефан Сежурне. Планът предвижда чуждите компании да се обвързват с европейски партньори, ако искат достъп до пазара на ЕС.
Юристи и анализатори обаче предупреждават, че прилагането на тази политика ще бъде изключително трудно и може да изложи Европа на обвинения в лицемерие. „Това противоречи на всички усилия, които Европа полагаше в миналото да поддържа пазара си отворен, и от чисто правна гледна точка е много съмнително“, коментира Никлас Поатие, изследовател в мозъчния тръст Bruegel.
Според изтекъл проект на документа, с който разполага POLITICO, целта на IAA е до 2030 г. индустриалното производство да достигне поне 20 процента от брутната добавена стойност на ЕС, спрямо 14,3 процента през 2020 г.
Сежурне, който като изпълнителен заместник-председател е най-високопоставеният френски представител в Комисията, планира да постигне това чрез „обратно инженерство“ на съвместни предприятия, въвеждане на строги изисквания за преките чуждестранни инвестиции и копиране на китайската политика за производствени клъстери.
Това представлява рязък завой спрямо десетилетията, в които ЕС пропагандираше отворени пазари и осъждаше принудителния трансфер на технологии, на който европейските компании бяха подложени, за да влязат на китайския пазар. Малко след изтичането на проекта Комисията отложи публикуването му за втори път – до 25 февруари, което означава, че части от текста все още могат да претърпят сериозни промени. Кабинетът на Сежурне обясни забавянето с желанието да се запази „много високото ниво на амбиция“, обсъждано вътрешно.
В сегашния си вид проектът предвижда всяка чуждестранна инвестиция над 100 милиона евро в „нововъзникващи ключови стратегически сектори“ да подлежи на задължителна проверка от властите. Освен това чуждите инвеститори няма да могат да притежават повече от 49 процента от компания в ЕС, работеща в тези отрасли.
„Някои разпоредби, като таван от 49 процента за чуждестранно участие, звучат като копие на мерки, които Китай или държавите от Персийския залив въведоха преди години“, коментира Фалк Шьонинг, партньор в адвокатската кантора Hogan Lovells и специалист по скрининг на чуждестранни инвестиции. Макар официалният списък на „нововъзникващите сектори“ все още да не е публикуван, проектът посочва енергоемките отрасли, технологиите за нулеви емисии като батерии и соларни панели, както и автомобилния сектор.
Освен съвместни предприятия, компаниите ще бъдат задължени да споделят ноу-хау „в полза на целите на Съюза“, като правата върху интелектуалната собственост ще останат в ръцете на европейските фирми. Чуждите инвеститори ще трябва да се ангажират да инвестират поне 1 процент от приходите на съвместното предприятие в научноизследователска и развойна дейност в ЕС и да осигуряват поне 50 процента от производството си в рамките на Съюза.
Според Поатие това създава сериозен проблем с доверието: „Години наред се оплаквахме, че Китай налага изисквания за съвместни предприятия. Сега на практика казваме: ‘И ние ще правим същото’.“
Когато Китай отвори икономиката си за чуждестранни инвестиции през 80-те години, той наложи задължителни партньорства, при които европейски компании като Volkswagen си сътрудничеха с тогава малко познати местни производители като SAIC. Тази схема стана гръбнакът на китайската стратегия за привличане на инвестиции. Западните правителства протестираха, но в крайна сметка приеха условията с надеждата, че Китай ще се демократизира с нарастването на благосъстоянието си.
За европейските компании това беше приемлива цена за достъп до огромен пазар. Стратегията се отплати, особено за германските автомобилни производители – през 2017 г. почти половината от глобалните продажби на Volkswagen бяха в Китай. Днес обаче тази зависимост се превръща в ахилесовата пета на Европа.
„Позволихме да се създадат зависимости, защото вярвахме, че винаги ще имаме достъп до китайски компоненти и че търговията няма да бъде използвана като оръжие“, коментира Агата Кац от изследователската компания Rhodium Group.
Освен стратегическите въпроси, планът предизвиква и институционални търкания между генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост и предприемачество“ и търговското звено на Комисията, което отговаря за действащите правила за скрининг на инвестициите. През декември ЕС постигна политическо споразумение за реформа на регламента, изискващ държавите членки да проверяват инвестиции в чувствителни области като военни технологии, изкуствен интелект и полупроводници. Много столици обаче се противопоставиха на опитите на Комисията да отнеме национални правомощия.
Швеция вече се обяви срещу изтеклия проект, аргументирайки се, че съществуващите механизми за защита на стратегическите сектори са напълно достатъчни.
Дори Комисията да убеди достатъчно държави членки да подкрепят IAA, остава въпросът дали ЕС изобщо може да повтори китайския успех. „Можеш да наложиш такива условия, ако си изключително привлекателен пазар“, отбелязва Андреас фон Бонин от адвокатската кантора Freshfields. „Но ако имаш структурен проблем с растежа, трябва добре да помислиш, преди да добавяш още регулации.“
Някои отрасли, като автомобилостроенето, все пак предлагат достатъчно стимули, особено за китайски компании, които страдат от свръхпроизводство у дома. За да бъдат обаче подобни строги условия оправдани, ЕС ще трябва да затегне и ограниченията за внос, смята Кац.
Комисията вече предприе по-твърд курс спрямо Китай, включително с въвеждането през 2024 г. на мита до 35 процента върху произведени в Китай електромобили. Въпреки това китайските производители продължават да реализират печалби на европейския пазар. „Европейският пазар остава изключително отворен и не виждам защо китайските компании биха инвестирали при толкова строги условия в сегашната среда“, заключава Кац.
Назрява сериозен сблъсък, след като европейските законодатели изпратиха търговското споразумение с държавите от Латинска Америка за съдебен контрол, който може да отнеме до две години.
Законодателите на ЕС нанесоха удар на спорното търговско споразумение с Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай в сряда, като го отнесоха до Европейския съд, което потенциално може да го забави с две години
Френското правителство остро реагира след решението на Европейския парламент да сезира Съда на ЕС
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)