5 млн. тона вредни емисии за първите 14 дни на войната в Близкия изток
Снимка: БТА
При 232 от поразените до 10 март 300 цели има риск за околната среда
Измина точно месец от началото на новата война в Близкия изток. За тези 30 дни воюващите страни не само преобърнаха живота на милиони, но и оставиха друг отпечатък – върху природата, обобщава БТВ.
Анализ на Обсерваторията за конфликти и околна среда показва, че в периода от 28 февруари до 10 март са поразени над 300 цели. 232 от тях представляват риск за околната среда. През първите две седмици на войната са генерирани 5 милиона тона вредни емисии.
В иранската столица Техеран са концентрирани най-много заплахи за природата в резултат на ударите на Вашингтон и Тел Авив. Иранските атаки пък засегнаха реципрочно държавите от Персийския залив, Израел и Кипър. Щетите върху околната среда в Ливан все още се оценяват, като там се съобщава за разпръскване на бял фосфор върху селскостопански земи.
При удари по военни и ядрени обекти опасни суровини като горива, тежки метали, „вечни химикали“, взривни вещества и техните компоненти могат да се запалят и да предизвикат сериозно замърсяване.
Инцидентите във водите на Персийския залив представляват риск за морското биоразнообразие.
Ударените пристанища, военни и търговски кораби крият опасност от разливи на нефт и други горива.
Димните гъби от атакуваните рафинерии и газови находища отделят твърди частици и токсични съединения в атмосферата, които застрашават здравето на хората, както и последвалите черни дъждове, примесени с петрол.
Каква е цената, която плаща природата, за да изтърпи военните амбиции на човека?
Гъсти токсични облаци закриха небето над Техеран след ударите по нефтени складове в първия ден от войната. Значителни количества въглеводороди, серни и азотни оксиди бяха изхвърлени в атмосферата. Това е много малка част от щетите върху населението и околната среда, нанесени от военните действия не само в Иран, но и в целия регион, разказва за bTV Дъг Уиър от Обсерваторията за конфликти и околна среда.
Хутите в Йемен предупредиха САЩ и Израел да не използват Червено море за нападения
„Така например, когато видяхме как Израел бомбардира обекти за съхранение на петрол в Техеран, наблюдавахме незабавни последици за огромна част от населението – около 9 милиона жители на Техеран, които са изложени на замърсяване от пожарите. Част от това замърсяване остава в Техеран, ще се натрупва в почвите и потенциално може да попадне във водите, включително и в подпочвените водоносни пластове под града. Затова трябва да мислим за всички тези компоненти – както за човешкия фактор, така и за различните части на околната среда, които са засегнати“, каза Уиър.
От 8 години Обсерваторията за конфликти и околна среда, за която Дъг Уиър работи, наблюдава щетите, които войните нанасят на околната среда и хората. По думите му Близкият изток ще носи белезите от екологичното замърсяване в продължение на десетилетия.
„По-общо казано, когато наблюдаваме война без ясно определени цели, това означава високо ниво на несигурност относно потенциалните екологични последици, защото не е ясно в каква посока ще се развие. От предишни конфликти в региона на Персийския залив знаем, че могат да възникнат много сериозни случаи на замърсяване. Всички тези фактори будят тревога. Също така сме загрижени и за това какво ще се случи по-късно“, обясни Уиър.
Израел нанесе удари по две от най-големите стоманодобивни заводи в Иран, електроцентрала и граждански ядрени обекти, както и по друга инфраструктура
Когато разглеждаме повечето конфликти, виждаме, че държавите изпитват затруднения да се справят с причинените екологични щети. В случая с Иран не се наблюдава особена готовност от страна на международни донори да предоставят техническа и финансова помощ за възстановяване на околната среда. От друга страна имаме и режим, който е достатъчно затворен и не се говори открито за екологичните щети.
Обсерваторията извършва дистанционно наблюдение на околната среда. Използва различни източници на данни като сателитни снимки и публикации в социалните мрежи, за да сглоби цялостната картина. След това тези данни се включват в методология, разработена по време на войната в Украйна.
„Ако погледнем конфликтите, всеки един оставя своя отпечатък върху околната среда. Работим по Украйна, по Судан и в момента по Иран в региона. Когато разглеждаме Украйна, виждаме конфликт с изключително дълги фронтови линии, където има много високи нива на щети и разрушения както върху природни територии, така и върху градове и населени места“, уточни Уиър.
Също така сме наблюдавали много видими инциденти като продължаващата военна окупация на атомната електроцентрала „Запорожие“, както и разрушаването на язовир в Харков. Това са реални и много сериозни инциденти, които са изключително проблематични. Когато разглеждаме Судан, виждаме конфликт, при който 10–11 милиона души са били разселени, както и огромни щети върху природните ресурси и системите за управление на тези ресурси.
Всички тези различни конфликти имат различен „екологичен отпечатък“, когато мислим за щетите, които причиняват, и е трудно да се сравняват помежду си. Те обаче са критично важни за хората в тези страни.
Дъг Уиър нарича природата „тихата жертва“ на въоръжените конфликти. И се надява повече хора да осъзнаят, че след като оръжията заглъхнат, битката за спасяването на отровената околна среда няма да е приключила.
Коментари (0)