Животът отблизо: Защо един британец избра да живее в България
Случайно попаднах в България и вече 20 години съм тук, разказа Гари Роуландс пред ТАРАЛЕЖ
Снимка: Личен архив
Американците още не могат да познаят симптомите на задаващата се диктатура, заяви пред ТАРАЛЕЖ журналистът
Българският спортен журналист и автор на невероятните книги „Кривата на щастието“, „Отвъд играта“, „Хроника на болката“ разказа пред читателите на ТАРАЛЕЖ какво е настроението сред обикновените американци след ударите над Иран.
Господин Иванов, има ли промяна в живота в САЩ в последните дни след атаката в Близкия изток?
Видима промяна няма. САЩ са доста поляризирани, има два информационни балона. Информацията и мненията зависят от това в каква ехо-камера се намираш в момента. Трудно е да се формира мнение на базата на традиционните медии тук. Хората, които аз познавам, са разтревожени от ситуацията в Близкия изток. Те смятат, че тази война е опасна. По-информираните хора гледат на Иран като на глобална сила – огромна държава, с 6 000-годишна история и 100-милионно население, с много добре организирана армия – доста по-различна от Венецуела. Смъртта на аятолах Али Хаменей е само начало на един проблем, не решение. Става дума за около 300 млн. шиити, разпръснати по цял свят. Има поне 1000 лидери, които са готови да заемат негово място. Те са много по-радикални и фанатизирани от него. Смъртта на един 86-годишен духовен водач не е решение, според мнозина, които са запознати с реалността.
Тази военна операция не е решение на проблема.
Притесненията на обикновените американци винаги са свързани с израза „ботуши по земята“ – дали ще има пехотинци. Сухопътна операция означава страшно много жертви. В повечето случаи президентите в миналото са гледали с голямо опасение на подобен ход. Преди ден Доналд Тръмп каза, че той няма подобни задръжки. Повече от година той всячески се стреми да се разграничи от всички предишни президенти на САЩ. Той иска да се представи като по-решителен, безскрупулен, без задръжки за „ботуши по земята“. Той обясни, че за него жертвите са част от всяко едно военно действие и гледа на американските войници като на личности, готови на саможертва в името на някаква голяма цел, която още не е ясна.
Самият Тръмп е имал задръжки и скрупули спрямо „ботуши по земята“, когато е ставало дума за него самия по време на войната във Виетнам. Баща му го е подпомогнал да се отклони от задължителна военна служба по време на войната във Виетнам. Лекар-ортопед е имал офис в една от сградите на бащата на Доналд Тръмп и този лекар е дал бележка на Тръмп, че има шипове в крака. Това го е освободило от военна служба. Тръмп има задръжки, когато става дума за него самия или неговия син, но не и когато е за синовете на други хора.
Как беше обяснена ситуацият пред американския народ?
Става все по-очевидно, че няма конкретен план за действие в Иран. Тръмп даде няколко интервюта и във всяка една медия даваше различни причини и планове за действие, което става ясно, че той няма конкретен дългосрочен план за действие, нито за крайния изход от тази война. Това не е Ирак, това не е Венецуела. Иран е огромна държава с изключително добре тренирана фанатизирана армия с шестхилядна история и с подкрепата на Китай и на Русия. Ситуацията е много взривоопасна. В моите среди тук на това се гледа като на глобална опасност – въвличане на многобройни държави и започване на Трета световна война.
Късно ли е да се направи крачка назад, след като копчето е натиснато?
Не е късно. Тръмп преди се е страхувал от военни действия. Тук наричат тази война „Епична ярост“. Военната машина на тази администрация гледа на себе си като на телевизионно предаване или на филм на Клинт Иистуд. За атаката във Венецуела бяха измислили име „Среднощен чук“ – доста несериозно отношение на администрацията към подобни действия. Надявам се, че когато разберат мащаба и последствията от този конфликт, който няма да е блиц-война и да бъде инсталирано марионетно правителство, както във Венецуела, тогава може би Тръмп ще обяви победа и ще се изтегли. За него фасадата е по-важна от крайния конкретен резултат. Възможно е, когато този конфликт се задълбочи, когато се повишат цените на петрола, той да каже – „ние победихме“, постигнахме нашите цели, отстранихме духовния лидер на Иран и сега сме готови да се изтеглим като победители. Няма да има значение дали те ще са победители или не. Отношението на тази администрация към обективната действителност е доста противоречиво. Те доказаха, че нямат задръжки, когато става дума за изопачаване на обективната реалност. Надеждата е, че след седмица-две ще бъде обявена победа и ще бъде казано: „мисията е изпълнена, ние се завръщаме“. Последствията ще бъдат дългосрочни, защото отстраняването по този начин на лидера на една държава, без съмнение ще предизвика „епична ярост“, но не по начина, по който си е представяла администрацията на Тръмп. Ще имаме една много взривоопасна ситуация на терористични клетки по целия свят за много години. Шиитите са по целия свят, те ще търсят отмъщение и в меки мишени по целия свят.
Като журналист, който познава живота на спортистите отблизо и разказва за трудностите и винаги показва добротата, къде виждате прозорец на оптимизма в ситуацията в Близкия изток?
Тук се заоблачи атмосферата още преди 12 години, когато сегашният президент излезе на политическата сцена. Бях изненадан от това че десетки милиони американци подкрепят неговата идея за американско общество, която е в противовес на американския експеримент като факлоносец на демокрацията. Той няма интерес към демокрацията. Стана ясно, че целта му е превръщането на американското общество в авторитарно. Оказа се, че много американци споделят това негово мнение. Нямаше как да игнорирам промяната в атмосферата тук и разочарованието ми от идеалите, в които вярвах, а те бяха безцеремонно пренебрегнати. В България мнозина също подкрепят този поглед на американския президент. Затова имат голяма вина и демократите, либералните сили, които позволиха на махалото да отиде прекалено далеч вляво. Стигна се до ексцесии като тази за мултисексуалната идентичност. Крайнодесните хора винаги са били опортюнистични, те се възползваха и привлякоха гласоподавателите, които традиционно стоят в центъра. Либералите носят отговорност. Не зная защо не можем като граждани да намерим центъра и да кажем: „тази стратегия на левите е пагубна за обществото. Тази стратегия на десните – също е пагубна“. Защо не можем да намерим център. Важно е да преодолеем бездната между единия и другия лагер, това разделение не може да продължава. Ако може да напълним тази пропаст с информация, вместо с омраза, може би ще я преодолеем. Опитвам се да се вслушвам в хората, които не мислят като мен. Истината е по средата, лесно е да мразим, но хората сме еднакви – с едни и същи аминокиселини, имаме еднакви мечти – за децата си, за себе си.
Ако говорим за светлина в края на тунела - човечеството ще намери правилната посока, независимо, че прави три крачки напред, две назад. Смятам, че хуманизмът ще надделее. Той винаги надделява, въпреки жертвите.
Сега самата морална архитектура на американското общество е под обстрел. Виждам тоталитарни процеси, нещо, което ми е познато – израснал съм в такова общество. Познавам похватите на тоталитарната личност, на зараждащата се олигархия. Американците нямат такъв опит и все още не могат да познаят симптомите на задаващата се диктатура и сякаш не са особено притеснени.
Как се разпознава подобна тенденция?
Трите задължителни хода на всеки диктатор са първо – да овладее армията. Това беше направено моментално – бяха изхвърлени всички генерали, които не са лоялни към Тръмп. Вторият ход е опитомяване на медиите – това се случва с огромна скорост. Дори CNN скоро ще станат собственост на Лари Елисън, който е един от най-близките поддръжници на Доналд Тръмп. Той е създател на Oracle и един от най-богатите в света, наскоро стана собственик на CBS. CBS бяха независима медия с огромен престиж, но го загубиха. Медиите са напът да бъдат завладени, дори комиците, които иронизират Доналд Тръмп са под прицел. Третата стъпка е премахването на свободните избори. Избори ще има, диктаторите обичат изборите, защото те им дават легитимност. Сегашната администрация ще направи всичко по силите си, за да бъдат фиктивни тези избори. Култът към личността винаги е пагубен. Не е зле да гледаме малко по-критично към хората, които казват, че знаят всичко и няма какво да научат, да се пазим от подобен строй. Когато се появи човек, който има огромно самочувствие и огромен Дънинг-Крюгер синдром, това вече е опасно.
Как това се отразява на обществото?
Сега имаме некомпетентокрация в САЩ. Целенасочено са избрани най-некомпетентните хора и те се поставят на възлови места – министерството на образованието или министерството на отбраната. Една от целите на сегашната администрация е да разгради държавните структури. Съществува проект 2025, според който държавата трябва да бъде разградена на съставните си части и премахната.
Анархизъм в реален вид?
Може би корпоративен анархизъм. Да бъдат премахнати данъците, да бъдат премахнати всички регулации, да няма Министерство на образованието и структурите, които биха могли да задържат възхода на новосъздадената олигархия. Създателят на този проект е министър на образованието. Сега в САЩ имаме два вида министри – едните са крайно некомпетентни, те са били водещи на телевизионни предавания, участвали в реалити предавания като Шон Дафи. Друг – бивш водещ на Fox, сега е министър на отбраната или както беше наречено министерството на войната. Другият вид министри са милиардери. Мисля че има 14 милиардера в правителството на Тръмп в момента. Тяхната експертиза не е в управлението, тяхната експертиза е в правенето на много пари за себе си и те правят това в момента. Имаме правителство на некомпетентност и то е правителство на държава, която разполага с най-могъщата армия в света. Това би трябвало да притеснява всеки човек по целия свят.
Митническата война, която сегашната администрация поведе със света, все повече заприличва на инструмент за корупция.
Как се чувства един творец в тази ситуация?
В последно време пиша по-малко. Опитвам се да преодолея този мрак, да повярвам отново в хората, за да пиша тези истории. На 28 март, когато е и моят рожден ден, тук ще има огромен протест. Според едно социологическо проучване, ако 3% от населението излезе на протест, промените са неизбежни. Хората все повече започват да негодуват, да виждат през тази мъгла от дезинформация и пропаганда.
Животът отблизо: Духовните и душевните портрети на Веско от "Атлас"
Ние сме от последните поколения, които пренасят ценностите на предците си, каза той пред ТАРАЛЕЖ
Животът отблизо: Как един тийнейджър се справя след смъртта на осиновителите си
Светослав Симеонов е студент по социални дейности
Тодор Янкулов за есента с "Точка БГ"
Часове преди концерта им на 30 ноември Весела Веселинова от ТАРАЛЕЖ разговаря с Тодор Янкулов
Ралица Симеонова: За американските военни самолети в София може да е имало предварителна неформална координация
Липсва визия за действията на институциите при евентуална мигрантска вълна, каза тя пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)