Огнян Минчев: Нямаме изход от кризата - и на статуквото, и на елита
Присъединяването ми към Манифеста на републиката беше грешка, каза политологът пред ТАРАЛЕЖ
Ралица Симеонова: За американските военни самолети в София може да е имало предварителна неформална координация
Снимка: Личен архив
Липсва визия за действията на институциите при евентуална мигрантска вълна, каза тя пред ТАРАЛЕЖ
Госпожо Симеонова, какви са рисковете за България от сегашния военен конфликт в Близкия изток?
На този етап рискът за България се оценява по-скоро като индиректен. Засега най-осезаем е потенциалът за негативно въздействие върху икономическата система и енергийния сектор. Ескалацията в Близкия изток може да доведе до сериозни сътресения и нестабилност на петролните пазари. Повишаването на цените на петрола и газа неминуемо ще се отрази и върху българската икономика. България е малка, отворена икономика и обичайно е особено чувствителна при подобна динамика. Конфликтът е възможно да ни засегне и по линия на потенциала му да предизвика допълнителна нестабилност на европейските енергийни пазари.
Не е за подценяване и въпросът за мигрантския натиск. Ако не се постигне деескалация, войната срещу Иран може да предизвика нови бежански вълни към Европа, а България, като външна граница на ЕС, е „на прага“. Това е много сериозна потенциална опасност за страната ни предвид ограничения ни институционален, финансов и всъщност всякакъв релевантен капацитет и ресурс да се справим ефективно с подобно предизвикателство.
Казахте, че е възможна нова мигрантска вълна към Европа. Как България може да се справи с подобно предизвикателство?
Да, конфликтът съдържа потенциал да предизвика мигрантска вълна, особено ако се стигне до интензифициране на бойните действия и до разпад на държавни структури.
България, като външна граница на Европейския съюз, би била особено уязвима, особено ако маршрутите през Турция се активизират. Големият въпрос тук е за капацитета на институциите ни да отговорят адекватно на подобни предизвикателства.
При по-мащабна регионална дестабилизация не е изключено да има и повишен риск от хибридни заплахи.
Основен въпрос обаче остава политическото позициониране на страната ни, особено ако конфликтът се интензифицира, ако продължи дълго и се „разлее“, като в него вземат участие нови субекти, например членове на ЕС и други страни от НАТО. Това за нас може да означава поемане на конкретни политически ангажименти, касаещи участие в инициативи и решения, свързани с налагане на санкции, военно-логистични дейности, дейности по укрепване на източния фланг на НАТО и др. Ако подобен сценарий се реализира, заплахите и рисковете могат да придобият допълнителни измерения.
Възможно ли е да приключи в скоро време или това е поредното отваряне на "кутията на Пандора" с неясен край и мащаби?
Действително изглежда, че „кутията на Пандора“ е отворена. Ескалацията вече е отвъд обичайния ограничен обхват от сблъсъци в Близкия изток и рискът да придобие измеренията на пълномащабна война (full-fledged war) е осезаем. Ако конфликтът се разшири още повече с пряко или непряко участие на други регионални сили или глобални играчи, вероятността от продължителна и мащабна конфронтация нараства съществено.
Изглежда, че регионът влиза в период на трайна дестабилизация и потенциалните негативни импликации могат да бъдат сериозни. Това означава засилен риск от прокси-конфликти, радикализация и тероризъм, миграционен натиск и значителни размествания на геополитическите пластове. Ключовият въпрос сега не е дали ще има последици, а колко сериозни и дългосрочни ще бъдат те.
Каква е ролята на самолетите, паркирани на летище „В. Левски“? Колко месеци предварително се планират съвместни двустранни учения и възможно ли е дислокацията на чужда военна техника да не бъде обявена с решение на МС? В какви ситуации?
Според официалната информация, с която разполагаме, на база изявленията на служебните министри на отбраната и на външните работи, става въпрос за подкрепа за логистични и тренировъчни дейности – основно зареждане във въздуха и подпомагане на учения, планирани в рамките на инициативата „Enhanced Vigilance Activities“ на НАТО, като част от общите усилия по засилване на отбранителните способности на Алианса на източния фланг.
Тук обаче възникват въпроси: кои са провежданите в момента учения на НАТО, за които е предназначена тази логистична подкрепа? По принцип съвместните дейности обикновено се планират месеци предварително, а по-мащабните – дори година. Организацията им е съпроводена от съгласувателни процедури, технически и логистични приготовления, подаване на документи, искания за разрешения, споразумения за хост-нация на сили и т.н.
В България подобни дейности попадат в обхвата на Закона за преминаването и пребиваването на съюзнически и чужди въоръжени сили. Обикновено има решение на Министерския съвет или разрешение от министъра на отбраната, в зависимост от конкретната процедура.
С други думи, обикновено има специфични организационни и институционални дейности, които предхождат подобни инициативи. В конкретния случай отсъствието на публично обявено решение на Министерския съвет към момента на разполагането на американските самолети и личен състав постави въпроса дали става дума за процедура по чл. 13 от Закона за преминаването и пребиваването на съюзнически и чужди въоръжени сили, при която разрешението може да бъде дадено от министъра на отбраната без предварително решение на МС.
Същевременно от министър Нейнски разбираме, че нотата на посолството на САЩ с искане за разрешение за разполагане на военни способности на наша територия е получена на 17 февруари, като самото разполагане е предвидено за времето от 17 февруари до 31 май тази година. Съпоставянето на датата на постъпване на дипломатическата нота с началната дата на разполагане на военните способности показва липса на времеви буфер. Както вече отбелязах, при стандартни учения в рамките на НАТО планирането обичайно се извършва месеци предварително. Краткият времеви хоризонт предполага или предварителна неформална координация, или наличието на някаква извънредност.
Предвид започналите интензивни действия в Близкия изток не може да се изключи възможността разполагането да има характер, излизащ извън рамката на планирано учение. В този контекст е разбираема тревогата на гражданите.
На преден план излиза въпросът защо няма достатъчно публична яснота. В една демократична система прозрачността и комуникацията са ключови, особено когато се касае за чуждо военно присъствие.
Светът се обновява с невероятни темпове. Как страната ни може да запази своята устойчивост в тези промени?
В сложната геополитическа обстановка и усложнената среда на сигурност шансът на България е да работи за подобряване на вътрешния си институционален капацитет и ефективност за гарантиране на националната сигурност, от една страна, а от друга – да поддържа активна и адекватна външна политика, като се придържа към легитимните принципи и норми на международното право. Опасявам се, че при текущата вътрешнополитическа динамика не можем да разчитаме особено на устойчивост и стабилност, нито на дългосрочна визия и стратегическо целеполагане, и още по-малко на силни институции.
Има ли нещо, което сегашните управляващи пропускат?
Пропуски могат да се търсят в много посоки, но прави впечатление липсата на прозрачност и ефективна комуникация с гражданското общество, особено по въпросите, касаещи усложнената среда на сигурност в контекста на ескалацията в Близкия изток и евентуалните последствия за България. Липсва визия за действията на институциите при евентуален внезапен миграционен натиск, при енергиен шок или при регионална ескалация. Президентът, от своя страна, все още не е свикал Консултативния съвет за национална сигурност. Добре е да се мисли и действа в тези посоки.
Животът отблизо: Защо един британец избра да живее в България
Случайно попаднах в България и вече 20 години съм тук, разказа Гари Роуландс пред ТАРАЛЕЖ
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)