Кипърските земеделци алармират за криза: високите разходи и недостигът на вода поставят реколтата в риск
Фермерите настояват за дългосрочна стратегия, а отпуснатата държавна помощ от 1 млн. евро се определя като недостатъчна
АП/БТА
Президентът на Кипър заяви, че вече е обсъдил предложение с НАТО и Германия.
Кипър иска да използва предстоящото си председателство на Съвета на ЕС, за да намали напрежението с Турция в замяна на напредък към членство в НАТО, заяви кипърският президент Никос Христодулидис пред POLITICO.
Ключовият момент е Турция да се съгласи Кипър да бъде допуснат до програмата „Партньорство за мир“, която се смята за първа стъпка към членство в НАТО. В замяна Кипър постепенно би премахнал пречките пред по-тясно сътрудничество между ЕС и Турция.
„Можем да си представим поетапен подход, при който Турция предприема стъпки за присъединяването на Кипър към PfP и паралелно с това – положителни стъпки в отношенията ЕС–Турция, като всичко това е свързано с подновяването на преговорите за решение на кипърския въпрос в рамките на договорения формат“, каза Христодулидис в интервю в президентския дворец миналата седмица. Той добави, че вече е обсъдил предложението с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и с германския канцлер Фридрих Мерц.
Христодулидис определи присъединяването на Кипър към НАТО като „естествено развитие“, но подчерта, че това не се е случило заради „политически условия“. Членките на НАТО могат да наложат вето върху кандидатурата на която и да е страна, а Турция отказва да позволи Кипър да се присъедини.
Кипър заедно със своя съюзник Гърция блокира опита на Турция да участва в съвместни европейски военни поръчки, финансирани от схемата на ЕС за сигурност SAFE на стойност 150 млрд. евро.
Христодулидис обаче подчерта, че именно „Турция сама се е изключила“ от SAFE, тъй като не е постигнала споразумение за сигурност с ЕС. „Има конкретни условия, които трябва да бъдат изпълнени за участие в SAFE, както и в процеса на присъединяване към ЕС; това не е а ла карт меню.“
Гърция и Кипър също отказват да допуснат Турция до Европейската агенция по отбрана. В отговор Турция блокира НАТО да споделя класифицирана информация с агенцията.
Някои дипломати в НАТО и ЕС се опасяват, че кипърското председателство може да изостри дългогодишните напрежения с Турция в момент, когато ЕС се стреми да укрепи отбраната си и да задълбочи военното сътрудничество с Анкара. Кипър остава разделен на турска северна и гръцка южна част от 1974 г., след турската инвазия в отговор на преврат, подкрепен от Атина. Анкара не признава Република Кипър – член на ЕС и международно признат суверенитет над целия остров.
Определяне на дневния ред
Когато Кипър поеме ротационното председателство през януари, той ще определя дневния ред на заседанията на министрите от ЕС и ще ръководи преговорите по европейското законодателство с Европейския парламент.
Христодулидис заяви, че страната му е напълно наясно със своята институционална роля и че е готов да покани турския президент Реджеп Тайип Ердоган на неформалната среща на Съвета, която ще се проведе в Кипър на 23–24 април. Макар да не е член на НАТО, Кипър възнамерява да постави отбраната, сигурността и войната в Украйна сред основните приоритети на председателството.
Един от ключовите въпроси ще бъде формулиране на отговора на ЕС към мирния план за Украйна, който президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага. Христодулидис определи инициативата като „не съвършена, но е важно, че има предложение на масата“.
„Избирането на Тръмп изпраща послание към ЕС, че Америка не може да се приема за даденост и че като ЕС трябва да правим повече и да си сътрудничим повече, за да можем да се справим с предизвикателствата. Така ставаме и по-полезни за американците“, каза той.
Въпреки че не е член на НАТО, Кипър работи със САЩ, за да приведe въоръжението и организацията на националната си гвардия в съответствие с натовските стандарти, докато политическите условия позволят членство.
Никозия значително засилва отношенията с Вашингтон, особено след руската инвазия в Украйна, отдалечавайки се от историческата си близост с Москва.
Преговорите за Кипър
Кипърското председателство ще настоява и за действия за прекратяване на разделението на острова.
Последният опит за мирно споразумение пропадна през 2017 г., но надеждите се възродиха след избирането през октомври на умерения лидер на кипърските турци Туфан Ерхюрман.
Христодулидис и Ерхюрман ще участват в тристранна среща с личния пратеник на генералния секретар на ООН Мария Анхела Олгин в четвъртък – първата подобна среща от години.
„От една страна трябва да потвърдим постигнатите до 2017 г. сближавания, а от друга – да започнем преговори. Ако има истинска политическа воля, вярвам, че решение на кипърския въпрос е възможно“, каза той.
Христодулидис добави, че Кипър се стреми да се присъедини към Шенгенското пространство догодина. „Целта е да сме технически готови до края на годината, а през 2026 г. комитетът да направи препоръка към държавите членки.“
Съществуват опасения, че това може да доведе до твърда граница по сегашната „зелена линия“ между гръцкия юг и турския север, но Христодулидис омаловажи тези страхове:
„Свободното движение на нашите турско-кипърски сънародници през линията на прекратяване на огъня няма да бъде засегнато по никакъв начин.“
Президентът на Кипър: Суверенитетът на Украйна трябва да бъде напълно зачетен
Никос Христодулидис посочи, че "никой не може да наложи каквото и да е решение"
Президентът на Кипър: Европа може да започне да получава кипърски природен газ през 2027 г.
Президентът на Кипър Никос Христодулидис посочи, че страната може да бъде ключов енергиен коридор за Европа и част от решенията за енергийна сигурност в Източното Средиземноморие
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)