Земеделците в цял Кипър повдигат тревога заради непрекъснато нарастващите разходи за електроенергия и намаляващите водни запаси, като предупреждават, че наскоро отпуснатата държавна помощ едва ли ще окаже съществено въздействие. Това съобщава електронното издание на в. „Катимерини“.
Кабинетът одобри спешна помощ в размер на един милион евро за субсидиране на сметките за електроенергия за периода от юли 2024 г. до август 2025 г. Въпреки това Томас Томас, областен секретар на Земеделското дружество Никозия–Кирения, подчерта, че тази финансова подкрепа покрива само малка част от огромните разходи, които фермерите правят, за да поддържат културите си живи.
„Почти всички култури във всички региони са изложени на риск. С оглед на факта, че язовирите останаха без вода, земеделците са принудени да влагат огромни суми само за да поддържат оцеляването на реколтата. Помощта е добре дошла, но не представлява дългосрочно решение“, заяви Томас.
Той призова за координиран и стратегически план за преодоляване на недостига на вода, описвайки ситуацията като „вечен проблем“ и сериозна заплаха за продоволствената сигурност на острова.
В четвъртък кипърските фермери ще се включат в общеевропейска стачка, протестирайки срещу Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Според тях сегашната политика отклонява средства от земеделието към разходи за отбрана. Протестните действия ще завършат в Никозия с шествие до Президентския дворец, където фермерите ще връчат резолюция на държавния глава.
Европейската комисия обяви, че отправя покана за представяне на проекти от България, Румъния, Гърция и Кипър, които да бъдат насочени към повишаване на медийната грамотност. Предложенията трябва да бъдат подадени до 6 февруари, като ЕК ще финансира по един проект във всяка от държавите, на стойност 50 хиляди евро и за срок от осем месеца.
Трите държави подготвят общо искане към ЕС за закупуване на дронове и антидрон системи, като планират участие на местните отбранителни индустрии.
Никос Христодулидис посочи, че "никой не може да наложи каквото и да е решение"
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)