Великобритания продава многоцелеви ракети на Индия
Подписаният договор е на стойност 468 млн. долара
Косово стана първата държава, която предложи да приеме отхвърлени търсещи убежище от Обединеното кралство като част от плана на британския премиер Киър Стармър за създаване на т.нар. „центрове за връщане на мигранти“, пише The Times.
Премиерът на Косово Албин Курти заяви, че страната му „иска да помогне на Великобритания“ в усилията ѝ за борба с незаконната имиграция — в замяна на по-голяма подкрепа за укрепване на националната ѝ сигурност срещу заплахите от страна на Сърбия и Русия.
Говорейки преди срещата на върха на лидерите от Западните Балкани, организирана от Стармър в Лондон, Курти потвърди, че междувременно текат разговори между представители на правителствата на Великобритания и Косово.
Така Косово става първата държава, която официално проявява интерес към плана на Стармър за създаване на мрежа от центрове, в които да бъдат изпращани мигранти, чиито молби за убежище във Великобритания са окончателно отхвърлени.
Темата не фигурира в официалния дневен ред на срещата на върха, но британският премиер се надява да постигне напредък по време на разговорите със страните от региона.
Премиерът на Черна гора Милайко Спайич заяви, че страната му е готова да обсъжда подобно споразумение, но само ако Великобритания направи „значителни инвестиции“ в инфраструктурата на Черна гора.
От друга страна, тричленното председателство на Босна и Херцеговина — действащ държавен глава — обяви, че няма „никакво намерение или желание“ да приема отхвърлени мигранти от Великобритания.
Албанският премиер Еди Рама повтори категоричния си отказ страната му да бъде домакин на такива центрове: „Когато става въпрос за тези хъбове, или както и да ги наричат, казвал съм го и пак ще го кажа — никога в Албания.“
Според информация на The Times, Великобритания вече е потърсила разговори не само с Косово и Северна Македония, но и с няколко държави извън Европа относно възможността за създаване на подобни центрове. Северна Македония не е дала официален отговор.
Курти обаче уточни, че правителството на Косово е предложило да приеме мигранти от Великобритания, тъй като има „морален дълг“ да отвърне на помощта, оказана от Лондон при защитата на Косово от режима на Слободан Милошевич през 90-те години.
На въпрос дали Косово е готово да приеме мигранти, Курти отговори:
„Искаме да помогнем на Обединеното кралство. Смятаме, че това е наш приятелски и политически дълг. Имаме ограничен капацитет, но въпреки това искаме да съдействаме. В момента има редовна комуникация между нашите държавни екипи от вътрешното министерство и британски юристи за това как да направим процеса плавен и взаимно изгоден.“
Той подчерта, че Косово очаква допълнителна подкрепа от Великобритания под формата на техника за сигурност и обмен на разузнавателна информация, за да се справи с нарастващите заплахи от сръбска и руска агресия.
През последните месеци са докладвани случаи на нарушения на косовското въздушно пространство от сръбски дронове, което е накарало Прищина да закупи хиляди военни дронове от Турция — ход, който може да повиши напрежението между двете страни.
„Бихме искали основно да получим подкрепа в областта на сигурността – било чрез стратегически споразумения, било чрез оборудване и съвместни проекти. Нашите екипи работят по това и вярвам, че ще има успешен резултат“, добави Курти.
„Разбира се, искаме страната ни да има полза, но преди всичко смятаме, че това е наш дълг – защото вие ни помогнахте много и ние никога няма да забравим това.“
Междувременно Спайич поясни, че Черна гора не води официални разговори с Великобритания по въпроса, тъй като страната му не е част от основните мигрантски маршрути на Балканите. Попитан дали би приел такава сделка при значителни инвестиции от страна на Лондон, той отговори шеговито:
„Да, със сигурност бих приел, ако те вложат 10 милиарда евро за железопътна инфраструктура.“
Еди Рама също се включи в дебата, като обяви, че планира да приеме Найджъл Фараж в Албания по-късно тази или в началото на следващата година, след като двамата влязоха в спор за броя на албанците в британските затвори. Той оспори твърдението на Фараж, че „един от всеки 50 албанци в Обединеното кралство е в затвора“, и заяви, че ако това се окаже вярно, лично ще се ангажира да „върне всички тях обратно“.
Рама коментира и темата за Брекзит, наричайки го „бедствие“, и посочи, че имиграцията е станала удобен изкупителен грях за провала на това решение:
„Проблемът не са албанците, чужденците или мигрантите. Проблемът е как да се намерят изкупителни жертви за катастрофалното решение да се напусне Европа. Това е бедствие.“
В заключение, председателят на президентството на Босна и Херцеговина Желько Комшич уточни, че страната му няма да приеме британски мигранти, тъй като това противоречи на нейните национални интереси и миграционна политика, но е готова да помага на Великобритания по други линии – чрез сътрудничество в областта на сигурността, охрана на границите и споразумения за репатриране на незаконни мигранти в страните им на произход.
Подписаният договор е на стойност 468 млн. долара
Дроновете от Анкара се превърнаха в инструмент на „меката сила“ на Турция, която все по-настойчиво влиза в ролята на балкански посредник и покровител
До 2030 г. ЕС си поставя цел за 78% заетост и гъвкави решения за включване на уязвимите групи
Коментари (0)