Гърция и Франция разширяват военното си сътрудничество с клауза за взаимна отбрана
"Нашето сътрудничество е сред най-успешните на европейско ниво", коментира френският министър на отбраната Катрин Вотрен
АП/БТА
След приемането на бюджета за 2026 г. френската политика преминава в предизборен режим, а надпреварата за Елисейския дворец засенчва законодателната работа
Празненствата на френския президент Еманюел Макрон по повод предстоящото приемане на бюджета за 2026 г. ще бъдат краткотрайни. След като бюджетът бъде одобрен, той на практика ще се превърне в „куца патица“ до президентските избори през пролетта на следващата година.
Настоящи и бивши министри, депутати и политически съветници – включително трима съюзници на Макрон – заявиха пред POLITICO, че след като битката за бюджета приключи и тревогите на разгневените граждани и нервните пазари бъдат успокоени, целият цикъл на френската политика ще премине в режим на кампания. Това ще стане за сметка на „мръсната работа“ по изготвянето и прокарването на закони.
Първото изпитание ще бъдат общинските избори през следващия месец, когато избирателите в над 35 000 общини във Франция ще избират кметове и общински съвети. След това вниманието ще се насочи изцяло към надпреварата за изключително влиятелния президентски пост. Макрон няма право да се кандидатира отново заради ограниченията в мандатите, а социологическите проучвания показват, че той може да бъде наследен от кандидат на крайнодясната партия „Национален сбор“.
„Това е краят на мандата [на Макрон]“, каза бивш съветник, близък до министър-председателя Себастиен Льокорню, коментирайки приемането на бюджета.
Габриел Атал, бивш министър-председател на Макрон и настоящ лидер на президентската партия, потвърди в интервю за френски медии миналия месец, че е казал на своите съпартийци, че бюджетът бележи „края“ на втория мандат на Макрон.
„Поддържам това, което казах“, заяви Атал пред FranceInfo.
Като президент Макрон продължава да има силно влияние във външната политика и отбраната – две сфери, които ще го държат на световната сцена предвид геополитическите сътресения, породени от втория мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп.
На вътрешнополитическия фронт обаче позициите му бяха отслабени от предсрочните избори през 2024 г., които доведоха до „висящ“ парламент без ясно мнозинство.
Льокорню успя да избегне свалянето си при приемането на бюджета – съдба, която сполетя двамата му непосредствени предшественици – благодарение на политическа ловкост, някои компромиси и няколко смели решения. Сред тях бяха замразяването на ключовата пенсионна реформа на Макрон, която повиши пенсионната възраст, както и отказът от обещанието да не използва конституционна процедура за прокарване на закона без гласуване.
„Льокорню беше достатъчно умен, за да прокара бюджетната фаза и да я завърши на висока нота. Това е похвално, като се има предвид, че [бившите премиери Мишел] Барние и [Франсоа] Байру не успяха да го направят, а той го постигна с голямо умение“, коментира правителствен съветник, пожелал анонимност.
Решението на Льокорню обаче да даде приоритет на по-малко спорни мерки през следващите седмици показва трудностите, които предстоят.
Сред тези приоритети са определянето на разпределението на властта между централното правителство и местните власти, както и опростяването и централизирането на социалните плащания, които в момента се разпределят по-скоро хаотично. Льокорню планира също така рано да започне работа по фискалните планове на Франция за 2027 г., за да се предотврати трета поредна бюджетна криза.
„През 2027 г. ще има президентски избори. Преди това трябва да се договорим за минимална рамка, която да позволи на страната да върви напред“, заяви в четвъртък говорителят на правителството Мод Брежон по Sud Radio.
Льокорню неведнъж е подчертавал, че правителството му трябва да бъде дистанцирано от президентската надпревара, като е обвинявал „партийните апетити“ както за бюджетната криза, така и за срива на неговото 14-часово правителство, което впоследствие беше заменено с екип от по-малко амбициозни министри.
Иронията е, че сега някои френски правителствени представители и депутати твърдят, че самопровъзгласилият се за „воин-монах“ премиер може да е изстрелял себе си в ролята на потенциален президентски кандидат именно с успеха си около бюджета. Матьо Галар, социолог от Ipsos, каза, че Льокорню очевидно е станал по-жизнеспособен кандидат за президент, но отбеляза, че преходът от министър-председател към президент „винаги е много труден“.
Един парламентарен лидер беше далеч по-песимистичен. По думите му същите „партийни апетити“, за които Льокорню отдавна предупреждава, вероятно ще му струват поста още преди избирателите да се отправят към урните, за да изберат наследника на Макрон.
„[Льокорню] има малко приятели… И сега, след като бюджетът беше приет, всяка политическа сила може да се забавлява, като го свали от власт, за да забие знамето си преди следващите президентски избори“, каза лидерът.
Франция подкрепи включването на иранските Революционни гвардейци в терористичния списък на ЕС
Париж и Рим настояват за общоевропейско решение срещу Корпуса на гвардейците на Ислямската революция
Франция настоява за по-силна отбранителна позиция в Арктика
Макрон подкрепя засилената роля на НАТО и призовава за повече сигурност на фона на руската и китайската активност в региона
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)