Франция подкрепя укрепването на отбранителните способности в Арктика, заяви френският президент Еманюел Макрон преди днешната си среща с премиерите на Дания и Гренландия – Мете Фредериксен и Йенс-Фредерик Нилсен, които са на официално посещение в Париж, предаде Ройтерс.
„Като се има предвид позицията на Русия в Далечния север, икономическото присъствие на Китай и стратегическите последици от това сближаване, ние сме единни в мнението, че е необходимо да засилим отбранителната си позиция в Арктика“, заяви Макрон. Той допълни, че Франция подкрепя и повишената бдителност, както и активното присъствие на НАТО в региона. „Готови сме да се включим в тези дейности“, подчерта френският държавен глава. По думите му е необходимо повече наблюдение и сигурност в Арктика „заради начина, по който Русия действа в момента“.
От своя страна премиерът на Гренландия посочи, че са необходими преговори между Гренландия, Дания и Съединени щати, за да се потърси изход от настоящата криза. Той обаче уточни, че съществуват определени „червени линии“, които Гренландия не е готова да прекрачи. Нилсен не навлезе в конкретика, но изрази надежда, че ще бъде постигнато споразумение.
„Намираме се под натиск – сериозен натиск. Опитваме се да му се противопоставим с помощта на партньорите си. Стремим се да се справим заедно с нашите хора, които се страхуват и са притеснени“, заяви Нилсен след срещата си с Макрон по време на дискусия в Института за политически науки в Париж, в която участва заедно с Фредериксен.
Искането на САЩ за по-голям контрол над Гренландия разтърси трансатлантическите отношения и ускори усилията на Европа да намали зависимостта си от Вашингтон. Това се случва въпреки факта, че Доналд Тръмп миналата седмица оттегли заплахите си за по-високи мита и изключи възможността за превземане на Гренландия със сила, отбелязва Ройтерс.
Според Мете Фредериксен кризата е показала, че по-голямата част от европейците са успели да застанат „на една и съща вълна“ и да се обединят срещу исканията на Тръмп, включително заплахите му за допълнителни мита срещу някои европейски държави.
„Мисля, че през последните седмици Европа си извади важни поуки“, заяви Фредериксен по време на съвместна пресконференция с Макрон и Нилсен. Тя подчерта, че световният ред „се е променил завинаги“ и че е жизненоважно Европа да стане по-силна. В същото време датската премиерка призова за запазване на трансатлантическото единство, като изтъкна, че е очевидно, че Русия не търси мир. „Ако позволим на Русия да победи в Украйна, те ще продължат напред“, предупреди тя.
„Най-добрият път напред за САЩ и Европа е да бъдат заедно“, добави Фредериксен.
Дипломатическото напрежение между Дания и САЩ – и двете страни членки на НАТО – през последните седмици породи опасения за бъдещето на военния съюз, макар конфликтът да остана в рамките на дипломатическите отношения.
Около половината от сухоземната територия в Арктика принадлежи на Русия. От 2005 г. насам Москва отвори отново и модернизира десетки военни бази от съветската епоха, разположени както в Арктика, така и на островите край северното ѝ крайбрежие.
Русия от своя страна твърди, че твърденията на САЩ, според които Москва и Пекин представляват заплаха за Гренландия, са мит, който излишно нагнетява напрежение и истерия.
Групата, която притежава френската марка луксозни очила Henry Jullien, заяви в сряда, че моделът, носен от Макрон, е нейният Pacific S 01, с цена от 659 евро (770 долара) на уебсайта ѝ
„Харесвам го, всъщност го харесвам. Трудно е да се повярва, нали?“ каза още американския президент спрямо френския си колега
Френският президент, носещ авиаторски очила, осъди съперничеството на САЩ, заявявайки, че то има за цел „подчини Европа“. „Европа очевидно трябва да реши ключовите си проблеми“, подчерта той в силно формулирано послание към континента, настоявайки за по-големи иновации и частни инвестиции в ключови сектори
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)