ЕС подготвя мащабен инвестиционен план за Гренландия
Брюксел залага на енергетика, комуникации и индустрия, като подчертава правото на гренландците сами да решават бъдещето си
Новата отбранителна стратегия на САЩ: „Америка на първо място“, по-малък фокус върху Европа и твърда линия в Западното полукълбо
АП/БТА
Пентагонът пренасочва приоритетите към защитата на американската територия, Гренландия и Панамския канал, като прехвърля по-голяма отговорност за сигурността върху съюзниците
Пентагонът публикува в петък вечерта дългоочакваната си Стратегия за национална отбрана – първия подобен документ от 2022 г. насам. 34-страничният текст представлява съществена промяна в американското стратегическо мислене, като вече не поставя основния акцент върху противопоставянето на Китай, а отправя критики към предишните администрации за това, че са пренебрегвали ключови американски интереси и са застрашили достъпа на въоръжените сили на САЩ до Панамския канал и Гренландия, отбелязва Politico.
Защита на територията на страната
Подобно на Стратегията за национална сигурност на Белия дом, новият документ затвърждава философията на президента Доналд Тръмп за „Америка на първо място“. Подходът поставя под съмнение десетилетия стратегически ангажименти зад граница, насърчава ограничена външна намеса и издига в приоритет защитата на „практическите интереси“ на американските граждани.
„Твърде дълго правителството на САЩ пренебрегваше – дори отхвърляше – поставянето на американците и техните конкретни интереси на първо място“, се казва още в началото на стратегията. Това бележи отстъпление от глобалните военни ангажименти и завой към противодействие на заплахи, които се намират по-близо до американската територия, коментира списание Newsweek.
Граничната сигурност е дефинирана като въпрос на националната сигурност, а водещата мисия на американските въоръжени сили е ясно формулирана – защитата на страната. В този контекст документът възлага на Министерството на войната, както вече официално се нарича Министерството на отбраната, да работи в тясно сътрудничество с Министерството на вътрешната сигурност за укрепване на границите и предотвратяване на нелегални преминавания и други форми на проникване.
Стратегията призовава и за по-широки действия в Западното полукълбо срещу наркотерористични организации, като се поставя акцент върху подкрепата за регионалните партньори, но се запазва възможността за едностранни американски действия при необходимост. Документът предвижда и ускорено развитие на системи за борба с дронове и други модерни въздушни заплахи, както и напредък по проекта за противоракетния щит „Златен купол“.
Пентагонът планира и мащабна модернизация на ядрения арсенал с цел ефективно възпиране и управление на ескалации в условията на променяща се глобална среда. „САЩ се нуждаят от силен, сигурен и ефективен ядрен арсенал, адаптиран към цялостните отбранителни стратегии на страната. Америка никога не трябва и никога няма да бъде уязвима на ядрен шантаж“, се подчертава в текста.
Европа с понижен приоритет
За разлика от предишни стратегически документи, новият план не поставя Европа в центъра на американската отбранителна политика и открито говори за „намаляващата ѝ значимост“.
„Макар Европа да остава важна, нейният дял в световната икономическа мощ е по-малък и продължава да намалява“, се посочва в стратегията. Въпреки ангажираността на САЩ към континента, Вашингтон заявява, че ще даде приоритет на защитата на собствената си територия и възпирането на Китай.
Русия е определена като „траен, но управляем риск“ за източните членове на НАТО, като в документа се подчертава, че европейските съюзници разполагат с достатъчен икономически и военен потенциал, за да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Пентагонът заявява, че ще продължи да играе важна роля в алианса, но ще преосмисли разполагането на американските сили на континента.
Украйна е спомената сравнително бегло, което подсказва за по-нисък приоритет в сравнение с предходни стратегии. Документът признава продължаващата война, но ясно поставя отговорността за подкрепата към Киев основно върху европейските съюзници, като ролята на САЩ се определя като „критична, но по-ограничена“.
Западното полукълбо – от Гренландия до Панама
Новата стратегия изтласква фокуса към Западното полукълбо и изрично подчертава, че САЩ няма да се откажат от военния и търговския си достъп до ключови зони. Документът потвърждава значението на доктрината „Монро“ и предупреждава за нарастващото влияние на противници – от Гренландия в Арктика до Панамския канал и по-на юг.
„Това застрашава достъпа на САЩ до ключови територии и подкопава стабилността и сигурността както на Америка, така и на нашите регионални партньори“, се казва в стратегията. Вашингтон заявява готовност за добросъвестно сътрудничество със съседите си, но и за решителни действия, когато американските интереси не са зачетени.
Китай, Близкият изток и новата философия
Докато в стратегиите от 2018 и 2022 г. Китай беше дефиниран като основна заплаха, документът от 2026 г. поставя по-голям акцент върху дипломацията с Пекин и поддържането на „благоприятен баланс на силите“ в Азиатско-тихоокеанския регион. Целта, според текста, не е доминация или унижение на Китай, а стабилни отношения, справедлива търговия и по-широки военни комуникации.
Документът обаче не съдържа изрични гаранции за Тайван, въпреки съществуващите американски ангажименти по закон. Подобен подход е приложен и спрямо Корейския полуостров, където Южна Корея е определена като способна сама да поеме основната тежест на възпирането на Северна Корея, с ограничена, но важна подкрепа от САЩ.
В Близкия изток стратегията утвърждава Израел като централен и „образцов“ съюзник, заслужаващ недвусмислена подкрепа. Същевременно се подчертава, че Иран е отслабен, но остава потенциален риск, включително по отношение на ядрените си амбиции.
Рязък завой спрямо стратегията от 2022 г.
Новата Стратегия за национална отбрана, подписана от министъра на войната Пийт Хегсет, бележи отчетлив разрив с подхода на администрацията на Джо Байдън. Докато документът от 2022 г. залагаше на колективната сигурност и управлението на риска чрез съюзи, стратегията от 2026 г. поставя в центъра националния интерес, икономическата мощ и прехвърлянето на отбранителната тежест върху партньорите, при запазена готовност за едностранни действия.
Този завой се тълкува не само като промяна в американската военна политика, но и като сигнал за по-дълбока трансформация на глобалната архитектура на сигурността.
Гренландия към Тръмп: Долу ръцете от нашите минерали
Споразумение между САЩ и НАТО не трябва да засяга минералните ресурси на Гренландия, заяви министър.
Новата отбранителна стратегия на САЩ понижава ролята на Европа и издига значението на Гренландия
Новият стратегически план на Вашингтон предвижда европейските съюзници да поемат водеща роля при справянето с регионалните заплахи, докато САЩ пренасочват фокуса си към Китай и към осигуряването на ключови територии в Арктика.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)