Министърът на минното дело на Гренландия отхвърли опитите на САЩ да си поделят минералните ресурси на острова, като заяви, че нито една външна сила не бива да решава съдбата на огромното природно богатство на арктическата територия.
„Всичко е на масата, с изключение на [нашия] суверенитет“, каза министърът на минералните ресурси Наая Натаниелсен в интервю за POLITICO, два дни след като президентът на САЩ Доналд Тръмп и генералният секретар на НАТО Марк Рюте проведоха разговори при закрити врата, за които американският президент твърдеше, че са включвали сделка за ресурсите на острова.
Натаниелсен оспори правото им да правят това, заявявайки, че страната ѝ „няма да приеме бъдещото развитие на нашия минен сектор да бъде решавано извън Гренландия“. По-рано през седмицата Тръмп заплаши да наложи масивни мита върху държави от ЕС, ако не „предадат“ Гренландия — полуавтономна територия на Дания — на САЩ, но отстъпи в сряда, след като обяви, че е постигнал „рамка за бъдеща сделка“ с Рюте.
Ако обаче тази рамка включва допускане която и да е държава, различна от Гренландия, да контролира нейните минерали, това е „категорично не“ от страна на Нуук, подчерта министърът.
Арктическият остров разполага с достатъчни количества от някои видове редкоземни елементи, за да покрие около една четвърт от световното търсене, както и с огромни залежи от петрол, газ, злато и метали за чиста енергия — но почти нищо от това не е било добивано. Макар конкретните детайли на рамката да остават неясни, европейски официален представител заяви пред POLITICO в четвъртък, че тя може да включва надзорен съвет за контрол върху минералите на острова.
Натаниелсен отхвърли и тази възможност. „Това би означавало отказ от суверенитет — това е наша юрисдикция, това, което се случва с нашите минерали“, каза тя, като намекна, че въпросът за ресурсите на Гренландия може да бъде решаван чрез многостранни преговори.
„Не казвам, че не може да има сделка“, добави гренландският политик, подчертавайки, че правителството „няма възражения срещу увеличаване на капацитета на НАТО в Гренландия или срещу каквато и да е форма на наблюдение“, както и че е отворено за развитие на споразумението за сътрудничество в минното дело със САЩ от 2019 г. „Но не можем да започнем да търгуваме минерали срещу суверенитет“, заяви тя.
След среща с премиера на Гренландия Йенс Фредерик Нилсен в Нуук в петък, на която бе обсъждана потенциалната сделка с Тръмп, датският министър-председател Мете Фредериксен заяви, че макар ситуацията да остава сериозна, „има път, по който в момента се опитваме да вървим с американците“.
По-рано същия ден Фредериксен се срещна с Рюте в Брюксел, за да обсъдят детайлите от разговорите на шефа на НАТО с Тръмп.
Нилсен заяви в четвъртък, че все още не е наясно с подробностите на споразумението.
Съюзници, не приятели
Европейският съюз е изпаднал в режим на тревога и се опитва почти от нулата да изгради верига за доставки на суровини, тъй като глобалните вериги за материали, жизненоважни за чистата енергия, технологиите и военното оборудване, стават все по-несигурни на фона на разпадащите се глобални съюзи. Гренландия се разглежда като потенциално решение, а ЕС подписа стратегическо партньорство с острова в областта на минералите през 2023 г.
Натаниелсен смята, че САЩ са показали по-голяма „бързина“ при изграждането на вериги за доставки на минерали заради поредицата търговски сделки на Тръмп с десетки държави по света и синхронизирането на националното законодателство. ЕС „се движи малко по-бавно, защото това е много по-трудно“, каза министърът.
Сега Гренландия предпазливо преоценява рисковете, които САЩ представляват, след като Тръмп изглежда изключи възможността за военна намеса на острова.
„Хората все още са на нокти, но вече сме слезли няколко стъпала по стълбата на конфликта“, каза Натаниелсен. Но стана ясно, че „САЩ са съюзник, но не непременно приятел в момента“, добави тя.
Новият стратегически план на Вашингтон предвижда европейските съюзници да поемат водеща роля при справянето с регионалните заплахи, докато САЩ пренасочват фокуса си към Китай и към осигуряването на ключови територии в Арктика.
„Твърдо се противопоставяме на опитите на Съединените щати и Европа да етикетират Китай с термини като „военна заплаха“, „заграбител на ресурси“ или „нарушител на правилата“ в арктическите дела“, се казва в редакционната статия на китайския Global Times
Той заяви, че сделката, ако бъде финализирана, ще позволи на САЩ да инсталират елемент от неговия „Златен купол“, част от многомилиардна система за противоракетна отбрана, на датска територия
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)