Нови държави могат да се присъединят към Европейския съюз без пълни права на глас — стъпка, която би могла да направи лидери като унгарския премиер Виктор Орбан по-склонни да приемат държави като Украйна в блока, пише Politico.
Предложението за промяна на правилата за членство в ЕС е на ранен етап и ще трябва да бъде одобрено от всички настоящи страни членки, съобщават трима европейски дипломати и един служител на ЕС, запознат с обсъжданията. Идеята е новите членове да получат пълни права едва след като ЕС извърши институционални реформи, които да ограничат възможността отделни държави да блокират политики чрез вето.
Това е последният опит на правителствата, подкрепящи разширяването на ЕС — като Австрия и Швеция — да вдъхнат нов живот на процеса, който в момента е блокиран от Будапеща и няколко други столици поради опасения, че разширяването може да донесе нежелана конкуренция на местните пазари или да застраши сигурността. ЕС направи разширяването стратегически приоритет на фона на експанзионистичната политика на руския президент Владимир Путин, но стремежът да се увеличи броят на страните членки от 27 на до 30 през следващото десетилетие изостря вътрешните разделения в блока.
„Бъдещите членове трябва да се откажат от правото на вето, докато не бъдат реализирани ключови институционални реформи — като въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство в повечето области на политиката“, заяви Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейските въпроси в германския Бундестаг. „Разширяването не бива да се забавя от отделни държави, които блокират реформите.“
Тази инициатива би позволила на страни, които вече са в процес на присъединяване — като Украйна, Молдова и Черна гора — да се възползват от много от предимствата на членството в ЕС, но без правото на вето. Според дипломати предложението се обсъжда неформално между държавите от ЕС и Европейската комисия. Новите страни биха могли да се присъединят при по-гъвкави условия, без да се налага преразглеждане на основните договори на ЕС — процес, който много правителства смятат за политически невъзможен.
Досега лидерите на ЕС настояваха, че подобна промяна в договорите е необходима, за да се приемат нови членове като Украйна, поради риска от още повече блокажи в Брюксел. Но опитите да се премахне правото на вето и за сегашните членки срещнаха твърда съпротива не само от Унгария, но и от Франция и Нидерландия.
Според Хофрайтер предложението за приемане на нови членове без пълни права на глас ще гарантира, че „ЕС ще остане дееспособен дори след разширяването“. Той добави, че от разговорите си с представители на западнобалканските държави получава „ясни сигнали“, че тази идея се възприема като „конструктивна и реалистична“.
Натискът за промени съвпада с нарастващото разочарование в Източна Европа и на Западните Балкани, където страни, извършили дълбоки реформи, остават години наред извън ЕС. Пример за това е Черна гора, която започна преговори за членство още през 2012 г.
„Последната държава, която влезе в ЕС, беше Хърватия — преди повече от десет години, а междувременно Обединеното кралство напусна“, каза президентът на Черна гора Яков Миладович пред Politico. „Затова вярвам, че сега е моментът да се възроди процесът и самата идея за ЕС като клуб, който все още притегля към себе си.“
Заместник-премиерът на Украйна Тарас Качка също призова за „креативни решения“, за да се отблокира процесът на разширяване, тъй като кандидатурата на Киев в момента е блокирана от унгарско вето. „Чакането не е опция“, каза той. „Имаме нужда от решение тук и сега — не само за Украйна, но и за целия Европейски съюз. Русия тества европейската сигурност не само с дронове, но и чрез подкопаване на единството на ЕС.“
Докато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поставя разширяването в центъра на стратегическата си визия и говори за възможно членство на Украйна и Молдова до 2030 г., страните членки засега се противопоставят на ускоряването на процеса. По-рано този месец държавите от ЕС отхвърлиха опита на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да придвижи разширяването напред.
В сряда лидерите на страните от Западните Балкани — Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия — ще се срещнат с европейски лидери в Лондон в рамките на т.нар. Берлински процес, насочен към по-тясна интеграция като подготовка за членство в ЕС.
Междувременно Европейската комисия подготвя годишния си „пакет за разширяването“, който ще включва както оценка на преговорите с кандидатите, така и предложения за вътрешни реформи на ЕС с цел подготовка за приемане на нови членове.
Въпреки това, в предварителен проект на заключенията за срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък няма споменаване на разширяването — факт, който разгневи поддръжниците на процеса.
Членството в ЕС отдавна се разглежда като ключов геополитически инструмент срещу агресивна Русия. „Ако ЕС не ускори темпото, рискуваме да отстъпим място на други играчи, които вече чакат да ни заместят“, каза австрийската министърка по европейските въпроси Клаудия Плакхолм.
Въпреки стратегическото значение на процеса, много лидери в ЕС, изправени пред надигаща се подкрепа за крайнодесни партии у дома, не бързат да разширят блока до 30 и повече членове. Германският канцлер Фридрих Мерц дори заяви през юли, че не очаква Украйна да се присъедини към ЕС в рамките на следващия седемгодишен бюджет, който продължава до 2034 г.
Резултатите от последните местни избори в Република Северна Македония показаха дълбок политически и ценностен обрат, който ще има трайни последици както за бъдещето на страната, така и за отношенията ѝ с Европейския съюз и със съседите.
РАЗСЛЕДВАНЕ НА NOVA: Миле Лефков от ВМРО-ДПМНЕ въвлече българските служби в операция за дискредитиране на Северна Македония
Премиерът на РСМ поиска от България да покаже истинска европейска зрялост, да уважава решенията на Международния съд по правата на човека и да признае правото на македонците в България да формират свои собствени сдружения, но и да имат представител в Българския съвет за правата на малцинствата.
Коментари (0)