Без илюзии: Какво наистина ни каза Урсула фон дер Лайен в Скопие
България не е пречка, България е вратата. През София минава пътят на Северна Македония към ЕС.
Колев: Победата на ВМРО–ДПМНЕ в Струмица бележи края на една епоха – Македония ще види европейско бъдеще през "крив макарон"
Резултатите от последните местни избори в Република Северна Македония показаха дълбок политически и ценностен обрат, който ще има трайни последици както за бъдещето на страната, така и за отношенията ѝ с Европейския съюз и със съседите.
ВМРО–ДПМНЕ постигна категорична победа, докато СДСМ претърпя историческо поражение, губейки дори традиционните си опорни райони. Още по-показателно е, че за битката за голямата община в главния град Скопие на балотаж срещу ВМРО–ДПМНЕ не отива СДСМ, а партията „Левица“ – с ясно изразен просръбски и проруско ориентиран профил, която се позиционира като глас на антизападните и антибългарски настроения.
В албанския блок също настъпи разместване – коалицията „Влен“ победи ДСИ, което показва, че етнополитическият модел, доминирал последните две десетилетия, се разпада.
Тези резултати очертават нов политически цикъл, в който европейската интеграция вече не е безспорна национална цел, а тема на разделение и идеологическа борба.
Главният град Скопие се превръща в инкубатор за начало на оформяне на антиевропейски и антизападни политики, тенденция, която ще създаде условия за абсолютен популизъм и тотатлна изолация, имайки ясното съзнание, че повече от една трета от населението на РСМ живее там. Точно в Скопие е най-силният резултат на просръбската, проруската и с ясни антиевропейски и антибългарски послания- партия "Левица".
От тези резултати, става ясно, че никой в РСМ нито е чул, нито е разбрал какво наистина ни каза Урсула фон дер Лайен в Скопие.
Струмица – символичният край на епохата „Заев“
Най-значимият резултат от тези избори безспорно е победата на ВМРО–ДПМНЕ в Струмица – родния град на Зоран Заев и традиционна крепост на СДСМ. Тази победа е исторически символ – защото именно от Струмица тръгна политиката на отвореност, диалог и сближаване със съседите.
Днес обаче ВМРО–ДПМНЕ побеждава там, където се роди идеята за „европейска Македония“. Това е сигнал, че обществото се е уморило от компромиси, че разочарованието от ЕС расте, а национализмът отново доминира политическия дискурс.
Така се затваря епохата „Заев“ – епоха на болезнени, но нужни компромиси, които отвориха вратата за членство в НАТО и за начало на преговорите с ЕС. Вместо дух на реформи и сближаване, днес се усеща дух на реваншизъм, вътрешна поляризация и външна изолация.
Опасността от повторение на миналото
Историята от управлението на Никола Груевски е ясно предупреждение. Тогава Северна Македония се превърна в държава на контролираните институции, на медиен натиск и корупция, което доведе до политическа и международна изолация. Днес, макар контекстът да е различен, рисковете са същите.
Левица – партия с просръбски и проруско ориентирани позиции, използва антибългарска реторика и се стреми да пренапише обществените теми, противопоставяйки „патриотизма“ на евроинтеграцията. Това е не просто идеологически избор – това е геополитическа посока, която може да извади страната от европейския контекст и да я върне в орбитата на нестабилност, зависимост и външно влияние.
Какво означава това за България
За България случващото се в Северна Македония не е просто политически игри в една съседна страна – то е стратегически тест за София и за българската външна политика. Ако Северна Македония се отдалечи от Европа, това означава геополитическо свиване на европейското пространство на Балканите. Това е пряка заплаха за сигурността на България – икономическа, политическа и културна.
Вакумът, който оставя отслабеното европейско влияние, бързо ще бъде запълнен от Белград и Москва, а това ще върне региона в логиката на сфери на влияние, не на интеграция. Просръбската и проруската реторика на Левица, която сега излиза на балотажи вместо СДСМ в Скопие, ще има за цел да възстанови антагонизма към България като вътрешнополитически инструмент.
Тази реторика вече се използва, за да се представи ЕС – а чрез него и България – като „натиск отвън“, а не като шанс за реформи. За София това е момент за проактивна дипломация, не за изчакване.
Българските институции трябва ясно да покажат, че европейската интеграция на Северна Македония е не само въпрос на история, а въпрос на регионална сигурност и стратегическо бъдеще. България трябва да действа като европейски фактор, не като реактивен съсед.
Време е да се премине от символични изявления към дългосрочна, експертно разработена политика за Македония, подкрепена от обществения и академичния сектор.
Послание към София
Победата на ВМРО–ДПМНЕ в Струмица и възходът на Левица са барометър за регионалните процеси. Те показват, че разочарованието от Европа и реформите вече прониква дълбоко, а просръбските и проруски влияния се институционализират чрез изборите. България рискува, но и вече става така, да се събуди до изолирана, антиевропейска и антибългарска държава на западната си граница, която всеки ден ще става все по-агресивна.
Европейската интеграция на Северна Македония е част от националната сигурност на България. София трябва да действа с визия, постоянство и уважение към съседа, но и със защита на своя интерес и на европейските ценности.
Наблюдавайки категоричната победа на ВМРО-ДПМНЕ, както и ясния възход на "Левица", става ясно, че македонското общество ще види европейското си бъдеще през "крив макарон". Това е негов ясен избор, но и отговорност към бъдещите поколения. Популизмът, квази-национализмът и антиевропейските и антибългарски политики ще бетонират изолацията на РСМ, която ще отвори Пандорината кутия на нестабилността.
Редактор
Коментари (0)