Колев: Победата на ВМРО–ДПМНЕ в Струмица бележи края на една епоха – Македония ще види европейско бъдеще през "крив макарон"
Резултатите от последните местни избори в Република Северна Македония показаха дълбок политически и ценностен обрат, който ще има трайни последици както за бъдещето на страната, така и за отношенията ѝ с Европейския съюз и със съседите.
ВМРО–ДПМНЕ постигна категорична победа, докато СДСМ претърпя историческо поражение, губейки дори традиционните си опорни райони. Още по-показателно е, че за битката за голямата община в главния град Скопие на балотаж срещу ВМРО–ДПМНЕ не отива СДСМ, а партията „Левица“ – с ясно изразен просръбски и проруско ориентиран профил, която се позиционира като глас на антизападните и антибългарски настроения.
В албанския блок също настъпи разместване – коалицията „Влен“ победи ДСИ, което показва, че етнополитическият модел, доминирал последните две десетилетия, се разпада.
Тези резултати очертават нов политически цикъл, в който европейската интеграция вече не е безспорна национална цел, а тема на разделение и идеологическа борба.
Главният град Скопие се превръща в инкубатор за начало на оформяне на антиевропейски и антизападни политики, тенденция, която ще създаде условия за абсолютен популизъм и тотатлна изолация, имайки ясното съзнание, че повече от една трета от населението на РСМ живее там. Точно в Скопие е най-силният резултат на просръбската, проруската и с ясни антиевропейски и антибългарски послания- партия "Левица".
Струмица – символичният край на епохата „Заев“
Най-значимият резултат от тези избори безспорно е победата на ВМРО–ДПМНЕ в Струмица – родния град на Зоран Заев и традиционна крепост на СДСМ. Тази победа е исторически символ – защото именно от Струмица тръгна политиката на отвореност, диалог и сближаване със съседите.
Днес обаче ВМРО–ДПМНЕ побеждава там, където се роди идеята за „европейска Македония“. Това е сигнал, че обществото се е уморило от компромиси, че разочарованието от ЕС расте, а национализмът отново доминира политическия дискурс.
Така се затваря епохата „Заев“ – епоха на болезнени, но нужни компромиси, които отвориха вратата за членство в НАТО и за начало на преговорите с ЕС. Вместо дух на реформи и сближаване, днес се усеща дух на реваншизъм, вътрешна поляризация и външна изолация.
Опасността от повторение на миналото
Историята от управлението на Никола Груевски е ясно предупреждение. Тогава Северна Македония се превърна в държава на контролираните институции, на медиен натиск и корупция, което доведе до политическа и международна изолация. Днес, макар контекстът да е различен, рисковете са същите.
Левица – партия с просръбски и проруско ориентирани позиции, използва антибългарска реторика и се стреми да пренапише обществените теми, противопоставяйки „патриотизма“ на евроинтеграцията. Това е не просто идеологически избор – това е геополитическа посока, която може да извади страната от европейския контекст и да я върне в орбитата на нестабилност, зависимост и външно влияние.
Какво означава това за България
За България случващото се в Северна Македония не е просто политически игри в една съседна страна – то е стратегически тест за София и за българската външна политика. Ако Северна Македония се отдалечи от Европа, това означава геополитическо свиване на европейското пространство на Балканите. Това е пряка заплаха за сигурността на България – икономическа, политическа и културна.
Вакумът, който оставя отслабеното европейско влияние, бързо ще бъде запълнен от Белград и Москва, а това ще върне региона в логиката на сфери на влияние, не на интеграция. Просръбската и проруската реторика на Левица, която сега излиза на балотажи вместо СДСМ в Скопие, ще има за цел да възстанови антагонизма към България като вътрешнополитически инструмент.
Тази реторика вече се използва, за да се представи ЕС – а чрез него и България – като „натиск отвън“, а не като шанс за реформи. За София това е момент за проактивна дипломация, не за изчакване.
Българските институции трябва ясно да покажат, че европейската интеграция на Северна Македония е не само въпрос на история, а въпрос на регионална сигурност и стратегическо бъдеще. България трябва да действа като европейски фактор, не като реактивен съсед.
Време е да се премине от символични изявления към дългосрочна, експертно разработена политика за Македония, подкрепена от обществения и академичния сектор.
Послание към София
Победата на ВМРО–ДПМНЕ в Струмица и възходът на Левица са барометър за регионалните процеси. Те показват, че разочарованието от Европа и реформите вече прониква дълбоко, а просръбските и проруски влияния се институционализират чрез изборите. България рискува, но и вече става така, да се събуди до изолирана, антиевропейска и антибългарска държава на западната си граница, която всеки ден ще става все по-агресивна.
Европейската интеграция на Северна Македония е част от националната сигурност на България. София трябва да действа с визия, постоянство и уважение към съседа, но и със защита на своя интерес и на европейските ценности.
Наблюдавайки категоричната победа на ВМРО-ДПМНЕ, както и ясния възход на "Левица", става ясно, че македонското общество ще види европейското си бъдеще през "крив макарон". Това е негов ясен избор, но и отговорност към бъдещите поколения. Популизмът, квази-национализмът и антиевропейските и антибългарски политики ще бетонират изолацията на РСМ, която ще отвори Пандорината кутия на нестабилността.
Редактор
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право.
Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС.
Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)