Новини
Търси

Планът за „покупка“ на Гренландия разпалва напрежение между САЩ и Европа

Планът за „покупка“ на Гренландия разпалва напрежение между САЩ и Европа
АП/БТА

Вашингтон говори за национална сигурност, Европа за суверенитет, а светът следи възраждането на политика на сфери на влияние

Водещи американски издания, сред които The Wall Street Journal и The New York Times, съобщиха, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио е заявил пред представители на Конгреса, че президентът Доналд Тръмп предпочита да „закупи“ Гренландия, вместо да я завзема с военна сила.

Рубио е направил изказването си в понеделник пред законодатели от ключовите комисии по въоръжените сили и външната политика към двете камари на Конгреса. В същия ден президентът Тръмп е наредил на своите сътрудници да изготвят и представят актуализиран план за придобиване на острова, пише The New York Times.

По думите на Рубио не са били представени конкретни детайли от плана, нито е било разяснено какво точно означава „закупуване“ на територия като Гренландия. Изданието отбелязва, че Тръмп има дългогодишен опит в бизнеса с недвижими имоти, а един от най-високопоставените му дипломатически пратеници – Стив Уиткоф – също произхожда от този сектор.

Интересът на Тръмп към Гренландия датира още от първия му президентски мандат. През 2019 г. той публично потвърди, че е настоявал съветниците му да проучат възможностите за покупка на острова, който тогава нарече „една голяма сделка с недвижим имот“.

Междувременно шест държави членки на НАТО – Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания и Полша – подписаха съвместна декларация в подкрепа на датския премиер Мете Фредериксен, отхвърляща твърденията на Тръмп, че САЩ трябва да придобият Гренландия.

„Сигурността в Арктика трябва да бъде постигната колективно, чрез съгласие между съюзниците в НАТО, включително и Съединените щати, и при спазване на Устава на ООН“, се посочва в документа. Лидерите подчертават, че суверенитетът, териториалната цялост и неприкосновеността на границите са универсални принципи, които „няма да спрат да защитават“.

Говорителката на Белия дом Карълайн Левит заяви, че придобиването на Гренландия е „приоритет за националната сигурност на САЩ“ и че президентът и неговият екип разглеждат „различни варианти“ за постигането на тази цел, включително използването на военна сила.

Някои американски и европейски официални представители обаче изразяват тревога, че военната операция на САЩ за отстраняването на венецуелския президент Николас Мадуро, наред с ударите в Нигерия и Иран, сигнализират за по-голяма готовност на администрацията на Тръмп да прибягва до сила.

Макар Рубио да омаловажи възможността за военна интервенция в Гренландия, съветникът на Тръмп Стивън Милър заяви в телевизионно интервю, че този вариант не може да бъде изключен. „Никой няма да воюва със САЩ за бъдещето на Гренландия“, каза той.

Тръмп настоява, че контролът върху острова е необходим за защита на Арктика от Русия и Китай и за осигуряване на достъп до стратегически суровини. Гренландия разполага със значителни залежи на нефт, газ и редкоземни елементи, ключови за зелените технологии, а топенето на ледовете отваря нови морски маршрути и възможности за добив.

The Guardian отбелязва, че стратегическото разположение на острова между Северна Америка и Русия го превръща в ключова точка за сигурността на Запада, докато климатичните промени допълнително повишават геополитическото му значение.

The Washington Post предупреждава, че кризата около Гренландия е симптом на по-дълбока промяна в американската външна политика — от ред, основан на правила, към политика на сила и сфери на влияние. Американски законодатели от двете партии осъдиха „военните заплахи“ и заявиха, че те подкопават сътрудничеството със съюзниците и обслужват интересите на Русия и Китай.

Белгийският външен министър Максим Прево коментира, че макар светът да се променя, защитата на международното право остава най-добрата основа за мир и просперитет. Белият дом обаче вижда реалността по различен начин. „Живеем в свят, който се управлява от сила, принуда и власт“, заяви Стивън Милър.

Така дебатът около Гренландия се превръща в символ на по-широк сблъсък между два модела на световен ред — този на договорите и правилата и този на геополитическата мощ.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)