АП/БТА

Вашингтон определя острова като „приоритет за националната сигурност“, Европа застава зад Дания и призовава за спазване на международното право

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обсъжда „широк спектър от варианти“ за придобиване на Гренландия, включително и възможността за използване на военна сила, съобщи Белият дом. Пред BBC от администрацията уточниха, че въпросът за полуавтономната територия, която формално принадлежи на Дания и е част от НАТО, се разглежда като „приоритет за националната сигурност“ на Съединените щати.

Изявлението бе направено часове след като редица европейски лидери разпространиха съвместна декларация в подкрепа на Дания, която се противопоставя на амбициите на Тръмп за арктическия остров.

През уикенда американският президент повтори, че САЩ „се нуждаят“ от Гренландия по съображения за сигурност. Това предизвика остра реакция от страна на датския министър-председател Метте Фредериксен, която предупреди, че всякаква атака от страна на САЩ срещу територия на съюзник би означавала край на НАТО в сегашния му вид.

В официално изявление Белият дом заяви във вторник: „Президентът и неговият екип обсъждат редица варианти за постигане на тази важна външнополитическа цел и, разбира се, използването на американската армия винаги е опция, с която разполага главнокомандващият.“

В отговор на това шест европейски държави изразиха открито подкрепата си за Дания.

„Гренландия принадлежи на нейния народ и единствено Дания и Гренландия могат да вземат решения относно бъдещето на своите отношения“, се казва в съвместното изявление на лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Дания.

Подписалите документа подчертаха, че споделят загрижеността на САЩ за сигурността в Арктика, но настояха това да се постига „колективно“ в рамките на НАТО и в съответствие с международното право.

Те призоваха за „стриктно спазване на принципите на Хартата на ООН, включително суверенитет, териториална цялост и неприкосновеност на границите“.

Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен приветства позицията на европейските лидери и призова за „уважителен и конструктивен диалог“.

„Този диалог трябва да се води с уважение към факта, че статутът на Гренландия е основан на международното право и на принципа на териториална цялост“, заяви Нилсен.

Дебатът около бъдещето на Гренландия се изостри допълнително след военната операция на САЩ във Венецуела, при която американски специални части арестуваха президента Николас Мадуро и го отведоха в Ню Йорк, където той трябва да бъде съден по обвинения в трафик на наркотици и оръжие.

Ден след операцията Кейти Милър, съпруга на един от най-близките съветници на Тръмп, публикува в социалните мрежи изображение на карта на Гренландия в цветовете на американското знаме, придружена от думата „СКОРО“.

В понеделник нейният съпруг Стивън Милър заяви, че „официалната позиция на американското правителство е, че Гренландия трябва да бъде част от Съединените щати“.

В интервю за CNN, запитан многократно дали Вашингтон изключва използването на сила за постигане на тази цел, Милър отговори: „Никой няма да се бори със Съединените щати за бъдещето на Гренландия.“

Още по темата

Марко Рубио: САЩ целят покупка на Гренландия, а не военна интервенция

Американската администрация подновява интереса към автономния датски остров, като военният вариант остава само хипотетичен

Още

Европейска подкрепа за Гренландия в отговор на Тръмп

„Гренландия принадлежи на своя народ. Дания и Гренландия, и само те, трябва да решават въпросите, отнасящи се до Дания и Гренландия“, се казва в съвместно изявление, издадено от лидерите на Франция, Великобритания, Германия, Италия, Полша, Испания и Дания

Още

Премиерът на Дания: Посегателство над Гренландия слага край на НАТО

Метте Фредериксен предупреди, че силова промяна на граници между съюзници подкопава колективната сигурност

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.