Дуров: Русия ограничава Telegram, за да тласне потребителите към държавно приложение
Създателят на платформата предупреждава за опит за наблюдение и политическа цензура чрез алтернативен държавен месинджър
АП/БТА
От кибератаки и палежи до вербуване на тийнейджъри – отделните инциденти образуват координирана кампания за сплашване и натиск над европейската подкрепа за Украйна
Саботажите все по-ясно се утвърждават като един от ключовите инструменти на руската хибридна война в Европа. От палежи на складове и взривни устройства, поставяни в пратки, до атаки срещу железопътни линии, по които се транспортира помощ за Украйна, както и актове на вандализъм, умишлено заснемани и разпространявани в социалните мрежи – поотделно тези инциденти може да изглеждат ограничени, но разгледани заедно очертават добре координирана кампания. Нейната цел е да увеличи цената на европейската подкрепа за Киев и да подкопае чувството за сигурност в държавите от ЕС.
През последните години Полша свикна с провокациите, които се свързват с Русия, отбелязва списание The Economist. Нов етап в тази т.нар. хибридна война настъпи на 29 декември, когато серия от кибератаки засегна около 30 енергийни обекта и едва не доведе до сериозно прекъсване на електрозахранването в условията на рязко застудяване. Това бе възприето като значителна ескалация на руските хибридни операции в Европа извън рамките на украинската територия.
Случаят е показателен по две линии. От една страна, той демонстрира засилването на руската киберкампания в Европа. Руски хакерски групи от години проникват в европейски мрежи, за да събират информация и да тестват устойчивостта на критичната инфраструктура. В Украйна те стигнаха още по-далеч – с директни атаки срещу електропреносната мрежа през 2015 и 2016 г. Извън страната обаче доскоро действаха значително по-предпазливо.
Тази сдържаност вече изглежда преодоляна. През 2023 г. хакери, свързвани с Русия, изпратиха команди към железопътни сигнализационни системи в Северозападна Полша, което доведе до спирането на 20 влака. Година по-късно подобна атака бе насочена срещу сигнализацията в Чехия. И в двата случая ставаше дума за маршрути, използвани за доставка на помощ за Украйна. Впоследствие кампанията се разшири и към цивилни обекти без пряка връзка с войната. През 2024 г. бе нарушена работата на малка частна водноелектрическа централа във Франция – вероятно погрешно идентифицирана като по-голям язовир. Миналата година пък бе атакуван язовир в югозападна Норвегия, което доведе до неконтролирано изпускане на вода в продължение на четири часа.
Паралелно с това военнослужещи, разположени в балтийските държави, все по-често съобщават за необичайни инциденти. Според Euronews войници получават мистериозни телефонни обаждания, а дронове наблюдават техните маневри. Германски войник, служещ в Литва, вдигнал телефона си и чул възпроизведен собствения си глас – запис от разговор, който бил провел само няколко часа по-рано.
В други случаи дронове са използвани за наблюдение на чувствителни отбранителни системи, включително системата за противовъздушна отбрана „Arrow 3“, както и на учения с участието на германската 45-а танкова бригада в Литва. Миналата година руски разузнавателен самолет беше засечен в беларуското въздушно пространство по време на учението на Бундесвера „Iron Wolf“.
Германският министър на отбраната Борис Писториус подчерта, че хибридната война е особено тревожна за Литва и за целия балтийски регион, където заплахата от Русия се усеща по-остро, включително чрез провокативни навлизания във въздушното пространство. Той припомни инцидент от октомври 2025 г., когато два руски изтребителя за кратко навлязоха в литовското въздушно пространство и останаха там 18 секунди, преди да бъдат ескортирани обратно от самолети на НАТО.
След подобни инциденти обикновено не следват реални последствия, не на последно място защото хибридната война се развива в правна „сива зона“. Често е неясно кога дадено действие представлява нападение, кога е оправдан отговор и какъв трябва да бъде той. Допълнително затруднение е липсата на категорични доказателства – както за реалното въздействие, така и за конкретния извършител. За разлика от класическите военни нарушения, много хибридни действия трудно могат да бъдат директно приписани на държава.
Въпреки това намерението зад тях обикновено е ясно: провокация, създаване на несигурност и насаждане на страх. Тези действия подкопават общественото доверие в способността на правителствата да гарантират сигурност и поставят на изпитание решимостта на НАТО.
Извършители и финансиране
Общото между различните хибридни атаки са парите, отбелязва изданието Euractiv. Финансовият аспект остава недостатъчно анализиран като двигател на саботажната дейност и слабо използван като инструмент за противодействие, показва доклад на Центъра за финанси и сигурност към британския аналитичен център Royal United Services Institute. Финансите не са второстепенен елемент – те са инфраструктурата, която прави тези операции възможни.
Руският саботаж е проектиран да бъде евтин, труден за проследяване и устойчив във времето. След пълномащабното нахлуване в Украйна руските разузнавателни служби се адаптираха към масовото експулсиране на свои агенти от Европа. Вместо обучени оперативни кадри, те все по-често вербуват цивилни чрез криптирани приложения и социални мрежи, като предлагат заплащане в брой, в криптовалута или в натура за сравнително нискорискови задачи.
На потенциалните изпълнители се предлага своеобразно „меню“ от дейности – от графити и дребен вандализъм до разузнаване и палежи. Заплащането варира от няколкостотин евро за по-дребни действия до няколко хиляди за по-сериозни саботажи. Често вербуваните са мигранти, тийнейджъри или икономически уязвими хора, което осигурява на организаторите прикритие и възможност лесно да се разграничат от тях.
Първоначално Москва натрупва опит именно в Украйна. Според изданието „Justice Info“ руските служби вербуват тийнейджъри чрез приложението Telegram. На 17-годишния Михайло С. от Чернигов било обещано възнаграждение от 8000 гривни, за да извърши палеж. През март 2025 г. той подпалил релеен шкаф на гарата в Чернигов, заснемайки действията си с мобилен телефон, но бил забелязан и задържан. Осъден е на пет години лишаване от свобода, като изпълнението на присъдата е отложено с изпитателен срок.
Според украинските власти подобни случаи не са изолирани. На всеки няколко месеца органите на реда задържат непълнолетни, които са сътрудничили на руските специални служби. В повечето случаи моделът е сходен: първо дребни и „безобидни“ задачи, последвани от все по-рискови действия.
Финансирането на тези операции разчита основно на криптовалути – бързи, достъпни и слабо контролирани. Въпреки че Европа разполага с правни инструменти срещу прането на пари и финансирането на тероризма, липсата на обща дефиниция за саботаж в ЕС и НАТО затруднява координирания отговор. Такива действия често се разглеждат като отделни престъпления, а не като част от системна държавна кампания.
Кой стои зад атаките и как да се реагира
По-ранните саботажи вероятно са били дело на групировката Sandworm, свързвана с руското военно разузнаване ГРУ, или на хакерски структури, действащи като негово прикритие, пише „Икономист“. По-късно обаче експерти посочват, че част от атаките вероятно са дело на хакери, свързвани с ФСБ, известни в киберсредите като Berserk Bear. За разлика от ГРУ, тези операции традиционно са по-тихи и насочени към дългосрочно внедряване.
Бивши анализатори от западните разузнавателни служби предупреждават, че натискът вероятно ще се засилва. Според тях руският президент Владимир Путин вижда възможност да увеличи хибридния натиск в момент, когато САЩ и Европа демонстрират разногласия, и преди президентските избори в САЩ през 2028 г.
Международното право забранява заплахата или употребата на сила между държави, но хибридните действия рядко достигат прага на „въоръжено нападение“, който би задействал правото на самоотбрана. На този фон експерти препоръчват по-широко прилагане на т.нар. „red teaming“ – симулации на атаки от независими експерти с цел ранно откриване на уязвимости в критичната инфраструктура.
Според анализаторите Европа разполага с инструментите да противодейства на саботажа – от финансово разузнаване и координация чрез Европол до по-строг контрол върху криптоплащанията и по-активна роля на социалните платформи. Това обаче изисква далеч по-добра координация и политическа воля, ако целта е да се повиши цената за всеки опит за хибридна атака срещу европейската сигурност.
Разузнаване: Русия няма ресурс да атакува НАТО "тази или следващата година"
Причината е, че Москва в момента няма достатъчно ресурс, за да си позволи да атакува Алианса.
Доклад на Мюнхенската конференция: Русия се готви за война в Балтийския регион
Мюнхенската конференция по сигурността отчита дълбока промяна в ролята на САЩ и недостатъчна готовност на ЕС
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)