Сръбският президент Александър Вучич заяви в понеделник вечер, че проектопредложението на Съвета на Европейския съюз за забрана на целия внос на руски природен газ в ЕС е „не особено добро“ – и подчерта, че страната му, която в огромна степен зависи от руския газ, ще има сериозни затруднения да намери алтернативни начини за внос или други източници на доставки, пише BalkanInsight.
Вучич посочи, че едно възможно решение би било вносът да се осъществява чрез други държави, например съюзническа Унгария – друга страна, която ще бъде дълбоко засегната от забраната. Той обаче уточни, че това би изисквало сериозни инвестиции в инфраструктура.
„Трябва да се изгради нов газов интерконектор. Да се направи реверсивна връзка към Унгария, за да може газът да тече и обратно, не само към нея; да се изгради и връзка със Северна Македония. А когато построим всичко това, не знаем откъде ще вземем толкова газ, ако не е руски“, каза Вучич пред медиите.
„Дори и да направим всичко това, отново възниква въпросът как ще компенсираме факта, че ще трябва да плащаме 30–40% по-висока цена за неруски газ“, добави той.
Изявлението му дойде след като енергийните министри на ЕС, заседаващи в Люксембург в понеделник, се договориха да забранят напълно вноса на руски газ в ЕС. Забраната за краткосрочни договори ще влезе в сила на 17 юни 2026 г., а за дългосрочните – от 1 януари 2028 г.
Понастоящем руският газ постъпва в ЕС единствено по газопровода „Турски поток“, който преминава под Черно море до Турция, след това през държавата членка България, Сърбия и стига до Унгария.
Словакия по-рано получаваше руски газ по тръбопровода „Братство“, който минава през Украйна, но това спря на 1 януари, след като изтече транзитното споразумение между Украйна и „Газпром“, а Киев заяви, че няма да го поднови. Оттогава доставките за Словакия се пренасочват през „Турски поток“.
Унгария и Словакия са сред най-засегнатите държави от ЕС от новата забрана, а извън ЕС най-тежко ще пострада именно Сърбия.
Будапеща и Братислава последователно се противопоставят на опитите на ЕС да прекрати доставките на руски нефт и газ, като твърдят, че няма икономически изгодни алтернативи — твърдение, което повечето енергийни анализатори отхвърлят. Всъщност двете страни дори са увеличили покупките си на руски газ, докато останалите членки ги намаляват.
Съгласно дългосрочен договор, подписан през 2021 г., Унгария купуваше 4,5 милиарда кубически метра газ годишно от „Газпром“. През 2024 г. бе подписано ново споразумение, което увеличава количеството до 6,7 милиарда куб. м годишно.
За да избегнат възможно вето от страна на тези държави, министрите на енергетиката представиха предложението като търговска мярка, която изисква само квалифицирано мнозинство, а не единодушие, за да бъде одобрена от Съвета.
Унгарският премиер Виктор Орбан не коментира решението, но министърът на външните работи и външната търговия Петер Сиярто заяви, че правителството му може да предприеме правни действия срещу забраната.
„Това е голям скандал... трябва да обмислим правни стъпки“, каза Сиярто пред репортери в кулоарите на срещата. „Това е явен акт на нарушение на Договора на Европейския съюз.“
Сърбия е силно зависима от вноса на газ и може да покрива едва 10% от нуждите си чрез вътрешно производство. Според енергийния баланс на страната за 2025 г., около 1,1 милиона кубически метра газ ще бъдат използвани за производство на електроенергия и топлина.
Най-голямата част от вноса идва от Русия, а малки количества – от Азербайджан.
Последният дългосрочен договор между Сърбия и „Газпром“ изтече в края на 2021 г. През ноември същата година президентите на двете страни се договориха, че за следващите шест месеца Сърбия ще продължи да плаща 270 долара за 1000 куб. м газ.
През май 2022 г. бе постигнато съгласие за нов тригодишен договор, но неговото подписване бе отлагано многократно през 2025 г.
Решението на Съвета на ЕС вносът на руски газ в страните от ЕС да бъде забранен от 1 януари 2026 г., което се отнася и за транзита на тази енергия през ЕС към трети страни, заявява Кос, не означава, че държавите членки ще спрат трансферите към трети страни като Сърбия.
Позицията на Съвета на Европейския съюз, че вносът на руски газ в страните от Европейския съюз трябва да бъде забранен от 1 януари 2026 г., включително транзитът през ЕС към трети страни, представлява „катастрофално решение“ за Сърбия, заяви тази вечер в Будапеща министърът на финансите Синиша Мали.
Как Белград и Будапеща изграждат ос на влияние, която подкопава политическото и енергийното единство на Европейския съюз
Коментари (0)