АП/БТА

Разговорите между висши представители на Европейската комисия и белгийското правителство относно заем от 140 милиарда евро за Украйна не доведоха до пробив в петък.

Европейският план за използване на замразените руски активи, за да се поддържа финансово Украйна, буксува заради възраженията на Белгия, но словашкият премиер напомня на ЕС, че и той може да блокира инициативата, пише POLITICO.

Белгия настоява за финансови гаранции от останалите страни членки на ЕС срещу заема, който би се основавал на замразените руски държавни активи на нейна територия. Според двама запознати с преговорите източници, срещата в петък между висши представители на Европейската комисия и белгийското правителство не е довела до пробив.

Междувременно премиерът на Словакия Роберт Фицо усложни още повече усилията на блока да осигури средства за Киев, които да попълнят военния му бюджет преди пролетта. „Словакия няма да участва в никакви правни или финансови схеми за изземване на замразени активи, ако тези средства бъдат използвани за военни цели в Украйна“, заяви Фицо в интервю за словашката обществена телевизия STVR в неделя.

Думите на Фицо подчертават правните предизвикателства, пред които е изправена Комисията в опитите си да неутрализира заплахата от вето от страна на страни в ЕС, които са благосклонни към Кремъл – нещо, което също е сред исканията на Белгия. Европейската комисия подготвя правен механизъм, който да позволи замразените руски активи да останат блокирани, докато Москва не прекрати войната и не изплати репарации на Украйна.

Без подобна правна „вратичка“ Словакия или Унгария могат да провалят цялата инициатива, тъй като санкциите срещу Русия трябва да се подновяват на всеки шест месеца. Това би означавало, че при липса на съгласие средствата могат да бъдат върнати обратно на Русия. Очаква се финансовите министри на ЕС отново да обсъдят въпроса на предстоящата среща на Екофин в Брюксел, като се надяват Европейската комисия да представи официално списък с алтернативни варианти за финансиране на Украйна, ако блокът не успее да се договори за използването на руските активи.

Този списък има за цел да напомни на страните членки, че ще трябва да потърсят средства от собствените си бюджети, ако планът за репарационния заем се провали – перспектива, която е особено непопулярна на фона на икономики, все още възстановяващи се от пандемията. Това се отнася и за Словакия, чийто държавен дълг достигна 88,2 процента от БВП през лятото.

Търсене на резервни източници

Междувременно Европейската комисия търси алтернативни начини за укрепване на украинските финанси, за да може страната да продължи отбраната си срещу руските сили. Сред обсъжданите варианти е Норвегия, чийто финансов министър Йенс Столтенберг ще пристигне в Брюксел в сряда за разговори относно финансовите нужди на Киев. Норвежки икономисти и политици предложиха страната, подкрепена от своя гигантски държавен инвестиционен фонд, да предостави гаранции за репарационния заем. Въпреки че подобен ход би бил добре приет, вероятността да се реализира остава малка, посочва източник на изданието.

Комисията също така насърчава държавите членки да използват новата инициатива за обществени поръчки в отбраната, известна като SAFE, на стойност 150 милиарда евро, за да се осигурят повече оръжия за украинската армия.

Ако Белгия, Унгария и Словакия не променят позицията си, ЕС ще трябва сам да поеме тежестта на финансирането.

Следващата среща на лидерите на ЕС е планирана за средата на декември. Според дипломатически източници обаче, дори тогава евентуално споразумение за репарационния заем ще дойде твърде късно, тъй като ратифицирането му ще отнеме месеци в някои национални парламенти, включително във Франция и Германия.

Забавянето на европейско ниво може да има отражение и върху международното финансиране на Украйна, тъй като Международният валутен фонд ще отпусне нови заеми само ако е уверен в стабилността на украинските финанси – а именно репарационният заем е ключът към постигането на това.

Още по темата

Белгия приканва 149 000 младежи да се присъединят доброволно към армията

Правителството стартира национална кампания за привличане на млади хора към отбраната, докато леви организации предупреждават за „военизация“ на обществото

Още

Великобритания изпраща военна помощ на Белгия след навлизане на дронове в нейното въздушно пространство

Подозренията са за руска намеса, а Лондон призовава за по-силна отбрана срещу "хибридна война"

Още

Спорът за руските активи предизвика извънредна среща между Европейската комисия и Белгия

Какво ще е нужно, за да се прекъсне политическата безизходица около заема от 140 милиарда евро за възстановяването на Украйна?

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.