АП/БТА

Кая Калас и Марта Кос подчертават, че страната трябва да преодолее наследените предизвикателства и да ускори реформите по пътя към ЕС

По повод 30-годишнината от Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина, върховната представителка на ЕС по външните работи и политиката на сигурност и заместник-председателка на Европейската комисия Кая Калас, заедно с комисарката по разширяването Марта Кос, публикуваха съвместно изявление. Това съобщи националната телевизия на Босна и Херцеговина БХРТ.

„Тридесет години след Дейтън, Босна и Херцеговина трябва да използва възможността да оформи своето европейско бъдеще“, заявиха двете високопоставени представители на ЕС.

В изявлението се припомня, че Дейтънското споразумение е сложило край на една от най-мрачните страници в европейската история и е осигурило траен мир, който продължава вече три десетилетия. Въпреки това, подчертават Калас и Кос, в страната все още съществуват нерешени проблеми, наследени от миналото. Въпреки политическите пречки през настоящата година, Босна и Херцеговина е демонстрирала устойчивост и способност да продължи напред.

Двете представителки на ЕС посочват, че крайната цел за Босна трябва да остане ясна — членство в Европейския съюз като единна, суверенна държава в стабилен и сигурен регион. „Всички политически лидери трябва да се съсредоточат върху реформите, необходими за напредък“, подчертават те. ЕС е готов да подкрепя страната по този път, като запазва силната си ангажираност към мира и стабилността. В този контекст военната операция на ЕС — ЕУФОР „Алтея“ — остава ключов инструмент за гарантиране на сигурността.

В текста се припомня и историческата рамка на споразумението: то е подписано официално на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж. Документът дефинира държавното устройство на Босна и Херцеговина, разделяйки я на две полуавтономни части — Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби) и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят бошняци и босненски хървати. Двете части имат свои правителства, парламенти и полицейски структури, но функционират в рамките на общи държавни институции, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Калас и Кос завършват, че моментът е ключов и предоставя шанс, който страната трябва да използва — шанс да се придвижи по-бързо по европейския си път.

Още по темата

Мерц: Ако Украйна падне, войната в Европа няма да спре

Германският канцлер предупреждава, че териториалните отстъпки към Москва няма да укротят амбициите на руския президент

Още

Босна и Херцеговина под натиск да ускори реформи заради мигрантския натиск

ЕС предупреждава Сараево, че трябва да подобри контрола по границите

Още

ЦИК на Босна и Херцеговина започна разследване срещу Милорад Додик заради реч на омразата

Изявленията на бившия президент на Република Сръбска, в които той нарече бошняците „амеби“ и призова срещу „ислямизацията“ на Източно Сараево, предизвикаха остра реакция и разследване от изборните власти.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.