Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина започна процедура срещу бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик заради реч на омразата, произнесена по време на предизборен митинг, съобщи босненската национална телевизия БХРТ.
Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят бошняци и хървати. Всяка от тях има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са обединени чрез държавни институции – съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Вчера вечерта в Източно Сараево, което се намира в Република Сръбска, Додик – отстранен от президентския пост – участва в митинг преди предсрочните избори за президент. В речта си той нарече бошняците „амеби“, призова сърбите да не допуснат „ислямизацията“ на града, който според него е „сръбски“, и подчерта, че „не сме един народ“.
Изявлението му предизвика остра реакция в страната. Колегиумът на Камарата на представителите в парламента на мюсюлманско-хърватската федерация осъди речта, заявявайки, че тя „разпространява междунационална нетърпимост“. „Такава реч, която представлява класически пример за реч на омразата, директно подрива конституционния ред и основните ценности на Босна и Херцеговина – мир, съжителство и взаимно уважение“, посочиха от Колегиума.
Според тях обществените личности и особено тези, заемали високи държавни постове, носят специална отговорност за поддържането на общественото доверие и междуетническия диалог.
Представителят на бошняците в босненското Президентство Денис Бечирович заяви, че думите на Додик са пореден пример за „деструктивната му политика“, целяща „разрушаване на мостовете на сътрудничество и уважение между народите и гражданите на Босна“.
Предсрочните избори за президент на Република Сръбска ще се проведат на 23 ноември. Вотът бе насрочен, след като мандатът на Додик бе прекратен след съдебно решение, осъждащо го на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в страната.
Предизборната кампания започна на 8 ноември, като в надпреварата участват шестима кандидати. Основните претенденти за поста са Синиша Каран от партията на Додик – Съюз на независимите социалдемократи (СНСД), и Бранко Блануша, подкрепен от повечето опозиционни формации.
Додик, бивш президент на автономната Сръбска република в Босна, получи забрана през февруари да заема политическа длъжност в продължение на шест години заради неспазване на решенията на международния пратеник на страната и на Конституционния съд
„Очевидно има споразумение“, каза Басюнер. „Изявленията се въртят около „взаимен просперитет“, така че човек трябва да се запита – означава ли това инвестиции, минерали или други отстъпки, които Додик би могъл да даде в замяна?“
Ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров обяви днес, че „в кулоарите на III-тата Минска международна конференция за евразийска сигурност е разговарял с лидера на босненските сърби Милорад Додик за текущото състояние в Босна и Херцеговина, в контекста на вътрешнополитическата криза в тази страна“
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)