Първият човек, който реагира на решението на Вашингтон да премахне санкциите срещу Милорад Додик и десетки негови сътрудници, беше самият той.
Лидерът на босненските сърби благодари на американския президент Доналд Тръмп в социалната мрежа X за „поправянето на голямата несправедливост, нанесена на Република Сръбска“, визирайки ръководената от сърбите област Босна и Херцеговина.
„Решението за премахване на санкциите е не само законно, но и морална реабилитация на истината за Република Сръбска и всички, които й служат с чест“, каза той. „За пореден път беше показано, че всичко, казано срещу нас, е лъжа и пропаганда“, добави Додик, обвинявайки международния наблюдател на Босна Кристиан Шмит, че е направил „голяма бъркотия, която сега трябва да бъде почистена“.
Сръбският член на босненското държавно президентство Желка Цвиянович, която също беше в списъка със санкции, каза, че е чула „добрата новина“ за премахването им при кацане в Париж за среща с френския президент Еманюел Макрон.
Ненад Стевандич, председател на парламента на Република Сръбска, друго име в списъка, отхвърли твърденията, че отношенията на Додик със сръбския президент Александър Вучич са охладнели в резултат на предполагаемите отстъпки, които Додик е направил, за да осигури отмяната на санкциите.
„Връзките ни са страхотни – ние сме една кръвна линия и тази кръвна линия не трябва да бъде блокирана в никоя част. Винаги със Сърбия, винаги заедно“, каза Стевандич във видеоклип по X.
От Узбекистан Вучич също коментира спекулациите, казвайки, че Сърбия винаги е „правила всичко възможно да мълчи, да слуша и да помага“.
Американската служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) обяви в сряда, че премахва бившия президент на Република Сръбска, 30 от неговите сътрудници и повече от 25 компании, свързани със семейство Додик, от списъка си със санкции.
Съюзниците на Додик в САЩ и Европа също приветстваха решението.
Род Благоевич, опозореният бивш губернатор на Илинойс, чиято компания подписа договор за лобиране с правителството на Република Сръбска през март 2025 г., го нарече „нов ден на Балканите, където сръбските и хърватските християни могат да се надяват на истинска автономия и по-тесни връзки със Съединените щати“.
Унгарският външен министър Петер Сиярто го определи като „страхотна новина“, изразявайки надежда, че „европейските колеги ще разберат посланието на това решение“.
В страната говорител на партията на Додик, Алиансът на независимите социалдемократи (SNSD), Радован Ковачевич, заяви пред BIRN, че отмяната на санкциите е коригирала „лошите политики на администрациите на Байдън и Обама“, наричайки го възможност Босна и Херцеговина да „получи още един шанс“. Той отказа да коментира каквито и да било лобистки усилия във Вашингтон, предшествали решението.
Но не всички споделяха радостта. Небойша Вуканович, опозиционен лидер на движението „За справедливост и ред“ в Република Сръбска, нарече решението „политическа търговия“ и обвини Додик, че е разпродал публични ресурси, за да си върне благоразположението на САЩ.
„Сега трябва да видим какво е предал Додик, какво е обещал на американците. Ще се присъедини ли Босна към НАТО? Обещал ли им е литий, [електрическата компания на РС] „Електропривреда“ или някакъв друг ресурс?“, попита Вуканович.
Той каза пред BIRN, че Додик сега ще използва хода на САЩ като инструмент в кампанията си: „Той ще се представи като глобално важен, претендирайки за подкрепа както от Тръмп, така и от Путин. Ще превърне тази капитулация в победа – единственият въпрос е колко ще ни струва.“
Анализаторът по външна политика Денис Авдагич по подобен начин свърза хода със задкулисна дипломация. „Изглежда, че това служи като награда за оттеглянето на противоконституционни закони, мирното оттегляне от поста [като президент на РС] и приемането на присъдата на съда [която го осъжда на затвор и му забранява да заема поста] – дипломатически морков след тоягата“, каза Авдагич пред BIRN.
Сабина Кудич, президент на опозиционната „Наша партия“, заяви, че САЩ вероятно са преценили, че трите им основни условия са изпълнени: „оттеглянето на Додик [от президентския пост на РС], признаването на решения от държавните институции и приемането на решенията на Конституционния съд чрез решенията на парламента на РС“.
Бошнашкият и хърватският членове на държавното президентство Денис Бечирович и Желко Комшич, както и външният министър Елмедин Конакович, не отговориха на исканията на BIRN за коментар.
Кърт Басюнер, съосновател на мозъчния тръст „Съвет за политика на демократизация“, заяви, че е „шокиран, но не и изненадан“ от хода на Вашингтон, твърдейки, че той сочи към по-широка сделка, чиито детайли остават неясни.
„Очевидно има споразумение“, каза Басюнер. „Изявленията се въртят около „взаимен просперитет“, така че човек трябва да се запита – означава ли това инвестиции, минерали или други отстъпки, които Додик би могъл да даде в замяна?“
Той каза, че въздействието на решението скоро ще бъде изпитано, особено на предстоящото заседание на Съвета за сигурност на ООН, където Додик заяви, че мандатът на върховния представител Кристиан Шмит ще бъде прекратен и прехвърлен на Брюксел.
Басюнер нарече мълчанието на ЕС обезпокоително. „Всички се опитват да оптимизират Дейтънското споразумение [от 1995 г.] в своя полза. Ако всяка страна може да има своя собствена феодална територия – което Драган Чович очевидно иска, а Додик подкрепя – тогава това е, което се продава“, каза той. Делегацията на ЕС в Сараево не отговори на искането на BIRN за коментар.
Додик и неговите сътрудници първоначално бяха в черния списък за „корупционни дейности и заплахи за стабилността и териториалната цялост на Босна и Херцеговина“. Санкциите бяха налагани постепенно от 2022 г. на лица и компании, свързани с политическата и бизнес мрежа на Додик.
През последните години властите на Република Сръбска подписаха множество лобистки договори с американски фирми, близки до кръгове, свързани с Тръмп. Както BIRN съобщи по-рано, повечето от тези договори са финансирани от бюджета на сръбската автономна област.
Централната избирателна комисия на Босна наскоро прекрати мандата на Додик като президент на РС, след като през август босненският държавен съд го осъди на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност. Присъдата по-късно беше преобразувана в глоба. Предсрочните избори за нов президент на РС са насрочени за ноември.
От 23 октомври Ана Тришич-Бабич е изпълняваща длъжността президент на автономната област, след решение на Народното събрание на РС.
В писмен отговор до BIRN, Държавният департамент на САЩ отбеляза, че „конструктивните действия, предприети от Народното събрание на Република Сръбска през последните седмици, би трябвало да подобрят стабилността на Босна и Херцеговина и да позволят партньорство със Съединените щати, основано на споделени интереси, икономически потенциал и взаимен просперитет“.
В същото изявление се добавя, че специалният списък със санкции, посветен на Западните Балкани, се преразглежда редовно, за да се гарантира, че мерките продължават да допринасят за „американските икономически, национални и външнополитически цели“.
За Додик премахването на санкциите бележи лично и политическо възкресение, което той вероятно ще използва като доказателство за своята легитимност у дома и оправдание в чужбина. За критиците му обаче това повдига въпроси за това какво и кой е бил разменен, за да се постигне това.
Анализаторите са единодушни само по едно: пълният смисъл на решението на Вашингтон все още не е станал ясен.
Автор: Enes Hodzic, Irvin Pekmez, Balkan Insight
*Заглавието е на редакцията
Ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров обяви днес, че „в кулоарите на III-тата Минска международна конференция за евразийска сигурност е разговарял с лидера на босненските сърби Милорад Додик за текущото състояние в Босна и Херцеговина, в контекста на вътрешнополитическата криза в тази страна“
Кризата в Босна и Херцеговина не е случайна. Тя е инженерна – умишлено замислена, за да държи страната в разстоянията между война и мир, реформи и регрес, демокрация и дисфункция.
Додик: През октомври ще отида отново в Русия и ще мога да се срещна отново с руския президент
Коментари (0)