Томас Вайц: Северна Македония се намира в застой на преговорния процес с ЕС
В проекта за доклад за напредъка на Македония, Томас Вайц призовава за ускорени реформи, конституционни промени и по-голяма подкрепа от ЕС за европейската интеграция.
Докладчикът на Европейския парламент за Северна Македония, Томас Вайц, внесе официално предложение за промяна в своя доклад, с което поставя под въпрос втория двустранен протокол към Договора с България. Този документ е ключова част от преговорната рамка на ЕС и обвързва напредъка на Скопие с вписването на българите в конституцията.
В своето предложение за изменение 108, Вайц настоява Европейският парламент да „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол“ в контекста на присъединителния процес. Протоколът, подписан на 17 юли 2022 г. в София, изрично указва, че следващата междуправителствена конференция ще се състои едва след конституционните промени в РСМ.
Действията на Вайц съвпадат с линията на правителството на Християн Мицкоски и президента Гордана Силяновска-Давкова, които системно атакуват валидността на документа. По-рано бившата депутатка Лиляна Поповска дори инициира процедура в Конституционния съд на Северна Македония, твърдейки, че протоколът противоречи на основния закон и засяга въпроси на националната идентичност.
Успоредно на това, в предложение 124, евродопутатът настоява за радикална промяна в механизмите на вземане на решения в Брюксел. Той призовава за „въвеждане на частично гласуване с квалифицирано мнозинство“ при отварянето и затварянето на преговорни глави, като се премахне изискването за единодушие. Според Вайц прекомерното използване на правото на вето „многократно е забавяло разширяването на ЕС и подкопава обществената подкрепа“ за интеграцията.
В своето изменение 111 докладчикът Томас Вайц предлага Европейският парламент да отправи апел към Съвета и Комисията за „активно дипломатическо ангажиране“ в подкрепа на Северна Македония, с цел преодоляване на пречките по пътя към членство.
В изменение 130, той застъпва тезата, че „двустранните спорове между държавите следва да се решават чрез открит диалог и истинско сътрудничество извън процеса на присъединяване“. Вайц призовава Съвета да не допуска въпроси, които не са пряко свързани с критериите от Копенхаген, да възпрепятстват интеграционния прогрес.
Особено спорно е изменение 214, в което се подчертава задължението на всички страни, включително държавите членки на ЕС, да изпълняват своевременно решенията на Европейския съд по правата на човека. Макар България да не е назована директно, текстът очевидно реферира към делата на ОМО „Илинден“. Подобен подход се счита за неприемлив, тъй като чрез доклад за страна кандидат се правят опити за налагане на задължения върху пълноправна държава членка.
Тези предложения на Вайц се припокриват с реториката на Скопие и поставят под съмнение вече договорени елементи от преговорната рамка, докато в същото време Северна Македония игнорира препоръките на Венецианската комисия.
След първоначалното представяне на доклада в Комисията по външни работи (AFET) на 26 февруари, следват преговори между политическите групи. Гласуването в комисията е насрочено за май, а окончателното приемане в пленарна зала се очаква преди лятната ваканция на ЕП.
Българските евродепутати внесоха серия от предложения за изменения, които акцентират върху задължителния характер на договорените условия за Северна Македония.
В изменение 30 Андрей Ковачев припомня, че правителството в Скопие официално е приело провеждането на следващата междуправителствена конференция да зависи от приемането на конституционни промени и вписването на българите. Същевременно в изменение 110 Ковачев, Андрей Новаков, Никола Минчев и Ивайло Вълчев подчертават, че добросовестното изпълнение на всички поети ангажименти, включително договора с България и неговите протоколи, е незаобиколимо условие за прогрес.
Същите евродепутати в изменение 127 изтъкват, че разширяването зависи пряко от преговорната рамка, добросъседските отношения и международните споразумения, обхващайки и Преспанското споразумение с Гърция. В изменение 368 Станислав Стоянов също акцентира върху необходимостта от пълно изпълнение на двустранните договорености и съпътстващите ги протоколи.
Сериозна загриженост е изразена в изменение 371 относно факта, че съвместната междуправителствена комисия не е заседавала от юли 2022 г., като се призовава за подновяване на работата ѝ. В изменение 374 се настоява за конкретни резултати от съвместната историческа комисия, базирани на обективни исторически източници, съгласно втория протокол.
В изменение 376 Андрей Ковачев остро осъжда проявите на език на омразата срещу българи в публичното пространство и учебниците, както и случаите на подмяна на исторически паметници. Предложените промени в комисията AFET очертават ясен сблъсък между опитите за ревизия на условията и настояването за стриктно изпълнение на вписването на българите в конституцията като залог за европейския път на Северна Македония.
В проекта за доклад за напредъка на Македония, Томас Вайц призовава за ускорени реформи, конституционни промени и по-голяма подкрепа от ЕС за европейската интеграция.
България не може да приеме създаването и утвърждаването на македонска идентичност, когато това става на принципа на противопоставянето на българската идентичност. Да го кажем така: ние сме българи и нямаме нужда от македонци, за да се идентифицираме като българи. Защо македонците имат нужда от българите, за да се определят като македонци? Що за идентичност е тази, която има нужда от другиго, за да посочи себе си?
Докладчикът обърна внимание и на необходимостта от реформи в сферата на върховенството на закона, прозрачността на медийната собственост и борбата с фалшивите новини
Християн Мицкоски заяви: "Това е лошо послание за самия Европейски съюз и очаквам някои от държавите-членки на ЕС да осъдят това поведение на източния ни съсед (визира се България), защото това не е първият път, когато източният ни съсед нарушава човешките права".
Първият министър на външните работи на Република Македония коментира изказването на сръбския политик Джуканович и напрежението на Балканите
Принципът на Вучич да се въоръжим до зъби и да инвестираме големи средства в модернизацията на армията е нашата основна нужда, посочи Джуканович

Коментари (0)