Сърбия продължава да „играе на показ“ в Евроинтеграцията
Според политолога Себастиен Майяр Белград симулира реформите за присъединяване към ЕС, докато крепи стратегически връзки с Русия и Китай
Сръбската Агенция за сигурност и информация (BIA) е поставила под наблюдение Анна Орег, депутат от Нови Сад и зам.-председател на опозиционното движение „Свободно движение на гражданите“. Мерките включвали подслушване на офисите на партията в „Свободно движение на гражданите“ Нови Сад, откъдето е бил прихванат разговор от март между активисти – разговор, който по-късно бе използван в спорно обвинение за опит за насилствено сваляне на конституционния ред.
Според източници от Висшата прокуратура в Нови Сад BIA е държала Орег под специално наблюдение и подслушване, когато бил записан разговорът между членове на и активисти на STAV дни преди протеста на 15 март. Записът беше широко разпространен в проправителствените медии като „доказателство“ за предполагаем готвен преврат на тази дата.
Шестима активисти, участвали в разговора, прекараха месеци в ареста, а други шестима все още се намират извън страната. Орег не е сред тях, тъй като не е присъствала на срещата.
Част от обвинителния акт е получена от в. „Данас“, включително събраните доказателства и проведените следствени действия. Сред тях има доклад на BIA с резултати от специална мярка, с която е било заобиколено правото на неприкосновеност на частната кореспонденция и други форми на комуникация на Анна Орег.
„Данас“ съобщава, че BIA е поискала разрешение от Висшия съд в Белград да постави Орег – представител на унгарското малцинство – под специални мерки, като аргумент са били посочени предполагаеми нейни контакти с определени унгарски движения, активни в Унгария и региона.
Анна Орег заяви вчера, че BIA е била използвана за политически цели и че над година е била незаконно наблюдавана и подслушвана. Тя допълни, че това е станало, след като е повдигнала въпроси за съмнителни бизнес връзки между Сръбската прогресивна партия, коалиционния ѝ партньор – Съюза на унгарците във Войводина, и фирми, свързани с интересите на сръбски и унгарски официални лица.
Педраг Петрович, директор „Изследвания“ в Центъра за изследване на сигурността (BCSP), обяснява, че BIA трябва да има законово основание, за да постави под специални мерки когото и да било – депутат или обикновен гражданин.
„Когато става дума за народен представител, залогът е много по-висок“, казва Петрович.
Прилагането на такива мерки се регламентира от два закона. Законът за Агенцията за сигурност и информация позволява използването им за защита на националната сигурност – превантивно, с цел разузнавателна дейност, а не за наказателно преследване.
BIA може да подслушва и по Наказателно-процесуалния кодекс – тогава не важи Законът за BIA и агенцията действа като полицейски орган, събирайки доказателства за наказателни производства.
Петрович подчертава, че съществува опасност материали, събрани по Закона за BIA, да бъдат използвани като доказателства и да формират основата на обвинението.
„Това е изключително проблематично. В демократичните системи информация, събрана извън Наказателно-процесуалния кодекс, не може да се използва в съда. Така функционират службите в режими като Русия“, посочва той.
Според него случаят е поредният пример за незаконни действия на службите и доказателство, че BIA подслушва политически опоненти от години.
„Това е още едно доказателство за онова, което мнозина от нас отдавна подозират – че BIA действа като истинска тайна политическа полиция, чиято основна цел е да защитава конкретен режим, а не националната сигурност. И при това прилага незаконни мерки“, казва Петрович.
Той допълва, че в случая с депутатката от „Свободно движение на гражданите“ са използвани пълен набор от специални мерки, включително дигитални инструменти за наблюдение, които дават достъп до целия ѝ дигитален живот.
„Това е поредното доказателство, че BIA работи по този начин от години. И го прави непрофесионално, защото една тайна служба не би трябвало да допуска изтичане на подобни материали“, заключава Петрович.
Според политолога Себастиен Майяр Белград симулира реформите за присъединяване към ЕС, докато крепи стратегически връзки с Русия и Китай
Белград търси спешен изход от санкциите срещу НИС, за да избегне национализация и да гарантира доставки на горива
Демонстранти отправяха обидни лозунги като „УЧК“, „шиптари“ и „усташи“ към полицейските служители, докато напрежението в града остава високо
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)