АП/БТА

Според политолога Себастиен Майяр Белград симулира реформите за присъединяване към ЕС, докато крепи стратегически връзки с Русия и Китай

Сърбия формално поддържа курса към Европейския съюз, но реално води политика, която подкопава основите на собствената ѝ евроинтеграция. Това заявява френският политолог Себастиен Майяр в интервю за Le Monde, в което определя поведението на Белград като „симулация на реформи и преструвка на европейски ангажимент“.

Според Майяр президентът Александър Вучич използва преговорния процес като дипломатически чадър, който му дава легитимност пред Запада, докато в същото време задълбочава стратегическите връзки с Русия и Китай. Френският анализатор подчертава, че Сърбия не съобразява външната си политика с тази на ЕС и дори отказва да се присъедини към санкциите срещу Москва, въпреки ескалацията на конфликта в Украйна.

„ЕС трябва да спре да оценява Сърбия по декларации и да я измерва по действия“, казва Майяр. Той призовава Брюксел да обвърже достъпа до европейски фондове и преговорни глави с конкретни реформи, а не с политически обещания.

Ако ЕС не наложи по-строг подход, Сърбия може да се превърне в „нова Унгария“ – държава, която се възползва от системата, но не споделя европейските ценности. Това би имало сериозни последици за стабилността на Балканите и авторитета на ЕС като геополитически фактор в региона.

Още по темата

Сърбия под натиск: една седмица срок за решение на кризата с НИС

Белград търси спешен изход от санкциите срещу НИС, за да избегне национализация и да гарантира доставки на горива

Още

200 фирми от България и Сърбия влизат в обща програма за иновации и растеж

Почти 6 млн. евро по проект RESCALE ще финансират обучения, менторства и участия в международни изложения за бизнеса в пограничните региони.

Още

Сърбия прави кадрови промени във вътрешното си министерство

Целта на промените е да бъде подобрена оперативната ефективност и да се модернизира управлението на полицията

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.