Италианската прокуратура в Милано откри разследване за предполагаеми „снайперисти–туристи“ – богати чужденци, най-вече италианци, които по време на обсадата на Сараево плащали огромни суми пари, за да стрелят по цивилни „за забавление“. Случаят, три десетилетия след войната, отново разпали спомените на оцелелите и принуди Европа да се изправи пред едно от най-мрачните обвинения от този конфликт.
Прокурор Алесандро Гоби води дело за убийство, извършено с „особена жестокост и подла умисъл“, а в центъра на обвинението са хора, които според първоначалните доказателства между 1993 и 1995 г. плащали на членове на армията на Радован Караджич, за да получат достъп до снайперски позиции над града. Местните медии съобщават, че „военните туристи“ плащали до около 100 000 евро на ден за „привилегията“ да стрелят по жителите на обсадено Сараево.
Сараево е под обсада почти четири години – от април 1992 до началото на 1996 г. – най-дългата обсада на столица в съвременната история. Градът, обкръжен от артилерийски и снайперски позиции на босненските сърби, живеел под непрестанен огън; официалните данни сочат над 11 000 убити мъже, жени и деца и десетки хиляди ранени. Снайперистите станаха символ на този терор: стреляха по хора на улицата, по деца на път за училище, по майки с торби, по възрастни, които тичат да купят хляб…
Ценоразпис на смъртта и „уикенд ловци“
Идеята, че чужденци са посещавали Сараево, за да участват в този „лов на хора“, не е нова. За тях се говореше като за „уикенд снайперисти“ – хора, свързани с крайната десница, любители на оръжие и лов, които се договаряли в Триест, след което чрез Белград били отвеждани до сръбските позиции над града. Там, според обвинението, плащали огромни суми – еквивалентни на около 100 000 евро днес – а някои свидетелства говорят дори за „ценова листа на смъртта“: най-скъпо било да уцелиш дете, после мъж, след това жена, а възрастните хора „били безплатни“.
Разследването в Милано започва след жалба от журналиста и писател Ецио Гавацени, който години наред събирал свидетелства и документи за тази история. Той твърди, че за първи път чул за „снайперски туризъм“ още през 90-те години, но решаващият момент бил словенският документален филм „Сараево сафари“ на режисьора Миран Зупанич от 2022 г., който разкри показания на разузнавачи и войници за богаташи, пристигащи на „сафари за хора“. Във филма и в жалбата се споменава и американец на име Джон Джордан, бивш пожарникар и доброволец в Сараево, който още през 2007 г. свидетелства пред Хага, че е виждал „туристи–стрелци“ – хора, които не изглеждали като местни и идвали с ловни пушки, неподходящи за градска война. „Когато видиш човек с пушка за лов в тъмна гора, а не за бойно поле, и когато едва държи оръжието, разбираш, че нещо не е наред“, свидетелствал Джордан.
Свидетелства, които съживяват забравени кошмари
Особена тежест към случая добавя и свидетелството на босненския военен разузнавач Един Субашич, чиито показания са част от документацията, предадена на италианските власти. Той твърди, че още през 1994 г. информирал италианските служби, че групи италианци пристигат с чартърни полети в Сараево, за да стрелят по цивилни, и че тогава му било обещано това да бъде спряно. Субашич сега вярва, че разследването в Милано най-после ще доведе до „признание от страна на снайперистите“.
Оцелели от Сараево разказват, че подобни слухове са се носели още по време на войната. Джемил Ходжич, който е бил на девет години, когато започва обсадата, и по-късно основава проекта „Sniper Alley Photo“, разказва пред Ал Джазира, че уикендите винаги били най-опасни: „Постоянно се говореше, че идват хора отвън да стрелят по нас.“ Брат му бил убит от снайперист, докато играел тенис. „Никога няма да разберем дали убиецът е бил някой, който е платил, за да го направи.“
Официалните институции в Сараево също поддържат случая. Бившата кметица на града Бенямина Карич още през 2022 г. подала свой доклад и жалба до босненската прокуратура след излъчването на „Сараево сафари“, а тази година изпратила материалите и до Милано. Тя пише за „богати чужденци, замесени в нечовешки дейности“ и за основателни подозрения, че членове на босненско-сръбската армия организирали „екскурзии за богаташи“, на които те стрелят по града, включително по деца.
Трима италианци заподозрени като „снайпер–туристи“
Босненският консул в Милано, Даг Думрукчич, заяви, че босненските власти ще съдействат напълно на Италия. „Очакваме с нетърпение истината за тази жестока история и възможността най-после да се изправим пред миналото“, казва той. Той уточнява, че разполага с информация, която ще предостави на прокуратурата, но предупреждава, че процесът ще бъде труден, тъй като става дума за престъпления на 30 години.
Според първоначалните данни в разследването фигурират най-малко трима италианци, заподозрени, че са пътували до Сараево като „снайпер туристи“. Сред тях, според Ал Джазира и други медии, е и собственик на частна клиника за естетична хирургия в Милано. Формално делото засега се води срещу „неизвестни лица“, но адвокатите на Гавацени твърдят, че материалите са достатъчно солидни, за да се фокусират върху конкретни заподозрени.
Новината за италианското разследване отекна и извън Европа. В САЩ консервативната конгресменка Ана Паулина Луна заяви, че ще провери дали сред „снайпер туристите“ е имало американски граждани, обещавайки, че ако това се потвърди, ще настоява за разследване. Междувременно някои британски коментатори и организации на сръбски ветерани продължават да твърдят, че всичко е „градска легенда“ и „гнусна лъжа срещу Република Сръбска“, което отново показва колко разделена остава паметта за войната в региона.
Европейско петно, което не избледнява
Самият режисьор на „Сараево сафари“ Миран Зупанич казва, че целта му не била да убеждава, а да разкаже. „Филмът представя свидетелства на хора, които твърдят нещо – нещо толкова невероятно, че като автор почувствах задължение да го покажа“, казва той пред „Дойче веле“. Някои от тези свидетелства вече са част от делото в Милано.
Разследването идва в момент, когато за много семейства в Сараево основният въпрос остава същият като преди три десетилетия: кой уби моето дете, баща, сестра? Най-известната символична трагедия от онова време е историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич – „сарajevските Ромео и Жулиета“ – убити от снайперист през 1993 г., докато се опитвали да преминат мост в ничия земя. Телата им останали на асфалта дни наред – ням свидетел на войната, в която човекът, който тича по улицата, е безценна мишена. В тази история за „снайперисти за забавление“ особено ужасява фактът, че за някои хора това е било уикенд приключение: да отидат в чужд град, да стрелят по непознати, да се приберат и да продължат живота си. „Аз го наричам безчувственост към злото“, казва Гавацени, обяснявайки защо продължава да настоява за справедливост, въпреки изминалите години.
Дали справедливостта ще настигне убийците толкова години по-късно – когато много документи са изчезнали, свидетелите са починали, а спомените избледнели – остава неясно. Но за хората, преживели снайперския ад в Сараево, е важно и това, че някой най-после се опитва да разследва това зло и да заяви, че тяхната болка не е била нито игра, нито мит. Разследването в Милано – колкото и закъсняло да е – за мнозина е първият опит да бъдат назовани онези, които в онази война са дошли „само за уикенда“, за да стрелят по хора.
Изявленията на бившия президент на Република Сръбска, в които той нарече бошняците „амеби“ и призова срещу „ислямизацията“ на Източно Сараево, предизвикаха остра реакция и разследване от изборните власти.
Плащани са суми от порядъка на 100 хиляди в твърда валута, за убийство на беззащитни цивилни от сръбските позиции на хълмовете край Сараево
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)